Младият Скар пристъпи в залата, където останалите го очакваха. На продълговатата, покрита с бяла покривка маса бяха подредени пет комплекта прибори. По средата на масата имаше чайник, върху който бяха изрисувани заплетени рози, символът на фамилията.
Зад наредените прибори стояха мирно петима мъже. Централното място на масата беше заето от Ехоу, по-големия син на починалия лорд Хоумс. Мястото принадлежеше на покойния им баща. Това разяри и без това изнервения Скар.
— Как смееш? — подвикна той на брат си.
Ехоу беше облечен в траурен костюм, под който се подаваше риза в тъмносин цвят. Косата на преминалия тридесет години мъж беше вързана на опашка. От двете страни на Ехоу бяха насядали съветниците на семейството — все мъдри, но студени мъже.
— Братчето ми — проговори Ехоу, — настани се първо. Трябва да поговорим.
Скар предпочете да опре юмруци в масата. Ненавиждаше ги… всички до един!
— Къде е майка ни? — попита разгневеният младеж, гледайки със злоба брат си.
— За съжаление, не може да присъства на това важно съвещание, тъй като е много болна. Горката, не можа да преживее смъртта на баща ни!… — отговори му Ехоу с възможно най-престорения си тон.
Скар едва се държеше на себе си. Не вярваше, че майка му изведнъж се е сгромолясала на смъртно легло. Тя винаги беше в отлично здраве, още повече че никога не би си позволила да отсъства от съвещание на семейството. Думата на Орхедеа Хоумс тежеше със същата сила, с която и тази на покойния лорд.
Младежът си наложи да запази самообладание. Затова отправи поглед към старинното кръгло огледало, намиращо се зад брат му. Повърхността му беше напълно излъскана, а рамките му бяха от черен оникс. На масичката под огледалото имаше златен часовник и две нощни лампи.
— Тогава за какво ме извика, щом знаеш, че тази официална вечеря няма как да се проведе без поне един от родителите ни? — попита Скар, като ненадейно помести погледа си върху купчината книжа, струпани пред Ехоу.
Брат му размени поглед с всеки един от съветниците по отделно и му отговори:
— Времената се менят, братчето ми! Правилата с тях — също.
— Какво искаш да кажеш? — прекъсна го Скар, защото ненавиждаше философстването му. — Виждаш ли, до вчера баща ни, Лорд Хоумс, управляваше замъка и земите. Сега, когато него вече го няма, а майка ни е тежко болна — Ехоу направи кратка пауза, — аз съм новият лорд Хоумс и новият собственик на всичко.
— Но как? — ахна Скар, а кокалчетата на пръстите му побеляваха.
— Ето така — отговори му Ехоу и вдигна парче свитък, на който отчетливо се виждаше семейният печат. — Грег, обясни му.
Грег беше дългокос мъж на средна възраст, който се занимаваше с административните дела на фамилията. Сега стоеше отдясно на Ехоу.
— Притеснена заради здравето си, Орхедеа Хоумс, в качеството си на съпруга на внезапно загиналия лорд Хоумс, избра Ехоу Хоумс за новия лорд на замъка, както и за абсолютен наследник на цялото материално състояние на семейството.
Скар ги гледаше онемял. Гневът му тепърва се развихряше.
— Това не е вярно. Вие сте сторили нещо, сигурен съм! — изкрещя Скар и се втурна към брат си.
Дори невъоръжен, младежът можеше да се справи с крехкото тяло на по-възрастния Ехоу.
В това време стоящите зад двата големи свода на залата стражи изникнаха и уловиха Скар.
Младежът се бореше, но напразно. Мъжете го повалиха на земята и започнаха да го ритат.
— Престанете! — заповяда Ехоу.
Стражите се подчиниха и се отдалечиха от момчето, но без да го изпускат от поглед.
Заговори друг от съветниците на семейството, който стоеше вляво на новия Лорд:
— От днес нататък ти, Скар Хоумс, си обявен за враг на фамилията и ще бъдеш прогонен от нейните земи. Връщането ти ще бъде считано като желание и опит за възмездие, тоест — наказуемо със смърт.
Мъжът вдигна друг пергамент:
— Заповед, подписана лично от Ехоу Хоумс…“
Ветеранът се събуди в слабо осветено помещение. След като се съвзе, Скар откри, че сумракът в стаята се дължи на тежките спуснати завеси.
Полуживият беше пренесен на меко легло, в стая, която предположи, че е болнична, тъй като разполагаше с мивка и аптечка. Осъзнал, че не е окован по никакъв начин, Скар се надигна и установи, че е напълно гол. Но породилата се у него паника изчезна в мига, в който видя, че дрехите му са грижливо сгънати на малка табуретка близо до леглото му.