— Младият страж е доказателството, че не съм като тях. Че съм се освободил от тъмната магия на Камъка на Живота. Позволете ми да извърша това, за което съм тук.
— Какво предлагаш? — попита Великия Мъдрец.
— Да ме пуснете… — при тези думи Ллойд сви нервно юмруците на ръцете си, готов да започне да възразява — … да отида при бойците си и да ги поведа към Храма, където вие ще сте подготвили клопка. Така поражението за нас ще е пълно, а вашата победа — абсолютна.
Великия Мъдрец само кимна и излезе от стаята заедно с Ллойд.
За известно време Скар отново беше сам. Малко по-късно Роландан се завърна с отговорника по защитата, който командваше пряко всички воини на Храма. Тримата мъже създадоха плана, по който щяха да проведат предстоящата битка. Тяхното съвещание протече близо един час.
Когато приключиха, коравият мъж, водещ отбраната на храма, напусна стаята, за да подготви хората си.
Великия Мъдрец се обърна към Скар:
— Знам, че много хора прибързват да те съдят. Много от тях не могат да си представят през какво си минал.
Великия Мъдрец подаде ръката си, а полуживият я пое и стисна здраво.
— Те не те разбират и не ще те разберат никога. Не ги съди! Аз виждам белега на злото в тебе. Запечатан в душата ти… Но този белег ти напомня какъв си бил и какъв никога не трябва да бъдеш. Пази го.
Скар не беше сигурен дали е разбрал думите на Великия Мъдрец, но беше признателен за разбирането му. Ветеранът осъзна каква добрина се крие в този човек, срещу когото Нумориус воюваше.
— Ако всичко протече по мед и масло, ще получиш своето изкупление… Нов шанс.
Скар изгледа Роландан въпросително и понечи да го попита какво има предвид. Ала старецът в бяла роба вдигна ръка, за да прекъсне напиращия въпрос:
— Няма време да ти разяснявам — скоро ще разбереш. А сега върви! Никой няма да те спре. Но първо се отбий в съседното помещение. Там има един човек, който те чака.
— Благодаря ви за всичко! — сведе глава Скар и побърза да напусне стаята.
Когато ветеранът пристъпи в съседната болнична стая, не можа да повярва на очите си. Лилиен седеше на легло, приличащо досущ на онова, на което Скар лежа допреди час. Била е толкова близо. Тя го очакваше. А полуживият не знаеше как да постъпи… или какво да каже… Просто стоеше и се взираше в нея…
Двадесета глава
Прощаващи
Въпреки че бяха изминали толкова много години, красотата й се беше съхранила — вихър от кестеняви коси, деликатно лице с издадена брадичка, описано от татуировка, тънки устни, в чиято сладост се беше потапял стотици пъти, изящно, но криещо невероятна пъргавина и женственост тяло.
Макар Скар да беше успял да я зърне на Кралския път, чак сега усети в себе си първичната нужда да бъде с нея.
Неусетно се вкопчиха в прегръдка… и с ужас осъзнаха, че не усещат нищо — нямаше я онази топлина, която телата им обменяха, онзи трепет, когато се докосваха…
Устните му погалиха лицето й. Тя го ухапа лекичко. После се целунаха. Влажните им езици се намериха и преплетоха в лудешка целувка… и за втори път двамата се ужасиха, че не изпитват нищо. Нямаше я сладостта, която трябваше да експлодира след целувката. Нямаше ги възбудата и желанието…
Скар вече не беше човешко същество. И колкото и да му се искаше да изпита всички тези усещания — не можеше. А когато желанието остане неутолено, идва болката — по-силна от всякога.
Той се отдръпна от Лилиен. По лицето му се четеше безмерна тъга по отминалите дни, когато все още можеха да споделят любовта си.
Жената беше още по-съкрушена. Със сълзи на очите Лилиен се свлече на пода, а Скар побърза да я подкрепи, но тя го отблъсна.
— Върви си! Върви си!… — започна да крещи тя.
Ветеранът опита да запази самообладание. Притесняваше се, че някой може да я чуе и да влезе, решил, че той я наранява.
— Нямаме време, Лилиен. Исках само да ти кажа… — подхвана Скар, но спря, защото татуираната жена не го слушаше, потънала в собствената си мъка.
— Мислех си, че след като съдбата ни събере отново, всичко ще е както преди… — рече тя, щом се успокои.
— Аз също… Но явно животът може да е много по-жесток, отколкото сме предполагали. Това е последната ни среща и се радвам, че успях поне да те видя.