Лилиен не искаше да ги прекъсва, стори й се, че обсъждаха нещо важно — затова реши да се вмъкне без да я усетят и да подслуша разговора, тъй като вратата беше леко открехната. За неин късмет пантите бяха добре смазани и тя не издаде никакъв шум.
Жената се озова в кабинета на Магистъра по магия. Помещението всъщност представляваше огромна библиотека, в която жриците от Храма държаха томовете си с литература, свързана с целебни магии и митология. Лилиен се възхити, защото библиотеката беше доста богата. Това, естествено, беше в нейна полза, тъй като успя да се скрие зад един претъпкан рафт с табелка, на която прочете: „Учения за билките“.
Самото помещение беше доста тъмно — завесите бяха спуснати над прозорците, а единствената светлина идваше от запалената камина — типично библиотекарска атмосферата.
Лилиен се вслуша в разговора, който мъжете водеха.
— Да, определено нещата не се развиха в наша полза — обясняваше Ехоу.
— За какво му беше притрябвало на Великия Мъдрец да пуска полуживия?! — негодуваше Стийл с най-сериозния си тон. — Можехте да го унищожите още тук. След това щяхме да намерим шайката му в гората и да ги избием.
— Великия Мъдрец е един изкуфял старец! — повиши тон Ехоу и тропна с юмрук по нещо, най-вероятно маса.
Лилиен се опитваше да диша спокойно. Двоумеше се усеща ли сърдечния си пулс, или по-скоро го чува.
— Вие защо толкова държите Скар да умре? Бях в лечебната стая, когато разговаряше с негово Върховенство. Беше с разсъдъка си и знаеше какво прави. Може би е проумял грешките си и има право на прошка — рече Ллойд.
— Ти не разбираш… — отвърна троснато Ехоу. — Той трябва да умре.
— Защо? — попита недоумяващо Ллойд.
— Не ти влиза в работата, ясно ли е? — рече Ехоу.
За разлика от дипломата, Лилиен знаеше защо Магистъра по магия желае смъртта на Скар. Ехоу Хоумс се страхуваше от ветерана, защото той беше единственият, който помнеше мрачното минало на мага. Татуираната жена копнееше още сега да излезе от укритието си и да разкрие истината на Ллойд. Но бързо се спря. Беше сама срещу трима мъже. Трябваше да запази самообладание. Каквото и да решеше Магистъра, тя щеше да е на бойното поле утре, за да го възпрепятства.
От мислите й я извадиха стъпките на Стийл. Чуваше ги все по-близко и по-близко. Мъжът с дълги катранено черни коси явно се разхождаше между рафтовете на библиотеката, изгубил интерес към разговора. Лилиен тъкмо се уплаши, че бодигардът ще я намери, когато изведнъж спря да чува стъпките му.
— А! Книга за мъжката сексуалност — Стийл беше измъкнал някакъв дебел том от рафта за сексология. — Вижте! „Полезни съвети за активен полов живот“.
Последва звук от книга, стоварваща се върху дървена повърхност. Изглежда, воинът беше хвърлил находката си на масата, около която стояха Ехоу и Ллойд.
— Дайте тази книга на Великия Мъдрец. Мисля, че трябва да я прочете… — рече Стийл.
Лилиен въздъхна. Засега нямаше опасност да я открият.
— Дай му я ти. Нали си му бодигард — чу се гласът на дипломата. — Всъщност… той къде е?
— В залата за експерименти. Прави някакво проучване във връзка с ритуала на Мрачния Господар — отговори му Ехоу, който напълно беше в течение на дейностите на Роландан. — Научил е от Скар, че Мрачния Лорд готви ново прераждане, в което да се снабди с още войски.
— Още полуживи, които да ни сритат задниците! — възкликна зеленоокият войн с дрезгав глас.
— Значи няма да бъде с нас, когато битката започне? — попита Ллойд.
— Да — отвърна му магът. — И назначи мен да го замествам по време на сражението. На защитниците ще им трябва способен заклинател.
Ллойд не му отвърна. Не след дълго Лилиен чу как вратата на стаята се отваря и демонстративно затръшва. В библиотеката бяха останали само двамата мъже и тя. Тъкмо беше решила да се измъкне от помещението, когато чу Ехоу да шепне на Стийл.
— Когато сражението започне, ще насоча Магията на Душите срещу Скар. Искам да си там и да ме пазиш.
— С удоволствие — отвърна му с малко по-бодър глас бодигардът. — Аз също желая смъртта на копелето повече от всичко.