Выбрать главу

— Нима? И защо? — подпита го Ехоу с интерес.

— Само ако и ти ми кажеш.

— Добре. Кой почва?

— Ти! — изсъска заговорнически Стийл.

— Е, няма много за разказване. Скар ми е брат. Когато баща ни получи удар, се погрижих да отровя майка ни. В сетния си час я принудих да подпише и подпечата документ, с който получавам цялото наследство и власт над замъка ни.

— Бива си те… — рече му със задоволство Стийл. — Аз пък бях част от банда, на която Скар беше главатар. При едно нападение над някакъв конвой се оказа, че сме пленили самата кралица с децата й. Аз бях този, който хвърли малкото й бебе в Спиралата. Не понасях да бъда командван от Скар.

Беше ред на Ехоу да ахне.

— Значи си бил ти!… Години наред кралството издирва мародерите, опозорили Кралицата и отнели децата й…

— Виждаш ли? Моето минало е не по-черно от твоето. Ето защо е хубаво да сме съучастници. Аз съм личен бодигард на Великия Мъдрец. Кой би ме заподозрял?

Последваха звуци на звънтящи стъклени чаши. Мъжете вдигаха тост. Лилиен беше потресена. Беше яздила в един отряд заедно с едни от най-големите престъпници в Силвернада, които продължаваха да правят кроежи за още злини.

Жената усети, че й се вие свят. Успя обаче да се съвземе за секунди, защото трябваше на всяка цена да напусне библиотеката и да намери Ллойд. Но ако му издадеше чутото, дипломатът щеше да ангажира стражите на Храма за залавянето на заговорниците. А съвсем скоро предстоеше битката с полуживите.

Не. Лилиен щеше да изчака сблъсъка да премине. Щеше да направи всичко по силите си, за да спре Ехоу.

Стъпвайки бавно и леко, Лилиен започна да се движи към изхода на стаята. Вглъбена в безшумното си измъкване, тя не забеляза няколкото паднали от рафта пред нея книги. Спъвайки се в тях, жената загуби равновесие и се хвана за близкия шкаф. За жалост, не успя да се задържи и падна на земята, повличайки зле закрепената мебел със себе си.

Стийл за секунди се озова при нея.

— Какво по дяволите? Ти! — възкликна бодигардът и извади оръжието си. До него се появи Магистъра по магия, който изглеждаше не по-малко изненадан.

— Какво правиш тук? Подслушваш ни… Какво чу? — приближи се към нея костюмираният мъж.

Тя обаче скочи ловко и го блъсна, след което се насочи към вратата. Стийл се оказа по-бърз. Със силен удар в гърба бодигардът я повали и извади от кесията си връв, с която да завърже ръцете й.

— Тя знае — констатира Ехоу.

— Няма да се измъкнете ненаказани, кучи синове… — започна да му крещи Лилиен.

— Ще видим тая работа — рече магът и я шамароса. — Стийл, вържи я добре и й запуши устата.

Ехоу извади ключ от джоба си и го размаха пред Лилиен:

— Не се безпокой. Няма кой да те открие тук. След като свърши битката, ще се разправяме с теб.

Стийл сбута Лилиен в един мрачен ъгъл на стаята и я завърза за много тежък шкаф, пълен с книги. За добавка, заклинателят произнесе няколко магически думи, за да я парализира напълно. Заклинанието щеше да трае поне няколко часа. Точно докато трае битката.

Мъжете излязоха от импровизирания кабинет, подсмихвайки се заради добре свършената работа. Ехоу не пропусна грижливо да заключи библиотеката, доверена му лично от Великия Мъдрец.

Не след дълго огънят в камината изгасна. Изгасна заедно с всяка надежда за Лилиен да се освободи. А най-тежката й болка идваше от факта, че нямаше да успее да помогне на Скар. Щяха да го убият, след това да се погрижат и за нея. Дано поне се срещнеха след смъртта.

Двадесет и първа глава

Осъзнаващи

Ветеранът беше посрещнат от съратниците си с в горичката с мрачен възторг. Слугите на Тъмния Господар го очакваха с нетърпение, защото Скар беше техният ключ към предстоящите кръвопролития.

— Съберете се! — извика офицерът на армията жадни за битка бойци.

Скар се покачи върху насип камъни и се извиси с цял ръст над подчинените си. Когато всички се скупчиха около Скар, той реши да ги удостои с няколко думи, преди да ги хвърли в последната им битка. Не че слугите на Мрачния Лорд имаха нужда от мотивиращи речи, тъй като те не влияеха на тъмната им природа. Но Скар възвръщаше човешкото в себе си и счете за нужно да каже някакво мотивиращо слово.

— Тази вечер ще окъпем Храма в кръв!

Кръвожадните воини, започналили да се превръщат в някога-живи, нададоха одобрително ръмжене. Звуците, които бойците издаваха, бяха свирепи, неудържими и чудовищни. За миг ветеранът си помисли, че защитниците на Храма нямат шанс срещу толкова ужасяващ враг. За щастие, доблестните мъже, които бранеха Любов, бяха предупредени и знаеха сценария, по който щеше да протече битката.