— През изминалите часове успях да вляза в Храма, тъй като стражите не бяха достатъчно бдителни. Там се срещнах с организатора на отбраната и го подкупих. Защитниците ще ни пуснат в Храма и ще ни позволят да избием жреците на Камъка.
Полуживите се умълчаха. Някой от тях се провикна:
— Защо ни е нужно да сключваме пакт с хората. Можем да изколим всички!
— Така е — отвърна му Скар. — И ще го направим. Но първо се налага да проникнем в сградата. Както виждате, стените й са високи и от здрав мрамор.
— Искаш да кажеш, че след като стражите ни пуснат и проникнем в Храма, ще ни позволиш да избием и тях.
— Именно — извика Скар, — но има и още нещо. В момента зад стените на Храма на Изцелението се намира Великия Мъдрец.
Някога-живите заръмжаха отново.
— Ще го убием и ще занесем главата му на Мрачния Господар като трофей.
Воините избухнаха в победоносни възгласи. Създанията бяха върнали уважението си към своя офицер. Той щеше да ги поведе на най-кръвожадната и славна битка.
— Време е да тръгваме. Помнете само едно — рече Скар, привличайки отново вниманието им, — не атакувайте преди да ви наредя!
Възобновената вяра в пълководеца правеше съществата лоялни. За тях Скар беше толкова необходим, колкото и Мрачния Господар.
Ветеранът поведе армията си някога-живи към Храма на Изцелението Любов, където предстоеше най-голямото падение на нечестивите.
Попър беше изключително напрегнат, защото всеки момент се очакваше някога-живите да изкочат на пътя и да ги нападнат. Младият му колега обаче беше още по-нервен и постоянно го обсипваше с въпроси.
— Смяташ ли, че онзи изрод ще удържи на думата си и че няма да се възползва от доверчивостта ни?
— Щом Великия Мъдрец му е повярвал и е отсъдил да действаме според плана, значи така трябва бъде.
— И ти му вярваш?! — възкликна младият страж. — Не чуваш ли какво се говори из Кралството? Че Великия Мъдрец разширява все повече и повече правомощията си. Че контролира дори самия Крал.
— И така да е, на мен ми е все едно. Аз съм войник. Изпълнявам заповеди. А ти не си достатъчно зрял, за да даваш такива. Затова по-добре си мълчи и следвай плана! — отговори му Попър.
— Кралството пада заради такива като теб! Консервативни типове, които изпълняват нареждания, без да се бунтуват и да отстояват своето!
За разлика от разпенения младеж, по-възрастният Страж държеше тона си спокоен:
— Кралството пада заради арогантни пишлемета като тебе. Мислите си, че можете да промените света и затова го разрушавате до основи. След това скимтите, че не знаете как да си построите нов!
Момчето, явно засрамено от думите на по-възрастния си колега, замълча и погледна с обида земята в краката си. Попър му хвърли съжалителен поглед и реши да го успокои, защото осъзнаваше, че младежът е изнервен заради първото си сражение.
— Горе главата, синко! Има ситуации, в които трябва да следваме сценария, най-вече защото не можем да предложим по-добър. Дори да не следваме плана, който Великия Мъдрец и началникът на защитата изготвиха заедно с мерзавеца, какво по-добро бихме могли да предложим, замисли ли се?
Момчето мълчеше. Изглежда, не беше разсъждавало по въпроса.
— Ти си войник. А след малко ще станеш истински войник. Защото ще си направил точно това, което се очаква от войниците. Те изпълняват заповеди…
— А не мога ли поне веднъж да послушам сърцето си? — попита младокът.
— Слушай сърцето си, когато си у вас с любимата. Когато си на служба, най-много да се прецакаш. Аз съм страж от много години. Ако бях слушал сърцето си по време на служба, щях да бъда или изгонен от работа или хвърлен в някоя яма.
Момчето кимна и обърна решителен поглед към пътя. Думите на Попър го бяха вдъхновили.
В същия момент планът се задейства. Нашествениците се проточваха в бавен траурен марш.
Охранителите на Храма трябваше да ги пуснат, а след това да запечатат портите.
Ами ако Скар ги беше измамил?
Попър и младият му колега щяха да са първите мъртъвци за деня.