Изведнъж падналият на колене воин забеляза с периферното си зрение приближаващия се Стийл. Срещу воина полуживият нямаше как да се защити, не и в момента. Тогава разбра, че краят му е настъпил…
Битката се беше изместила от двора на Храма към вътрешните помещения. Защитниците, останали много малко на брой, бяха разцепени на групички и се защитаваха със сетни сили срещу вилнеещите някога-живи. Създанията успяха да проникнат в помещенията, където се укриваха жриците. За всички тях — невинни служители в Храма на изцелението Любов, настъпи клане. Стените бяха окъпани в кръв, а подовете чернееха от трупове. Попър и другарят му се бяха присъединили към една група от петима стражи, които бранеха входа на учебния корпус на младите лечители. Мъжете бяха зверски изморени, но не даваха отпор и се биеха по двойки. В залата, която защитаваха, бяха събрани всички студенти по медицина, практикуващи знанията си в Храма. Надушили, че в помещението се крият порядъчен брой жертви, група от четирима някога-живи се опитваше да проникне. Битката беше яростна. Първата двойка, охраняваща залата, беше посечена. Следващата двойка пазачи, които заеха местата им, бяха младокът и Попър.
Младежът беше успял да отсече главите на две от съществата, докато се сражаваха в двора. Адреналинът кънтеше в главата му. С един добре преценен замах стражът осакати още един от нападателите си, а със следващия си удар го обезглави. И тогава чу вика на агония, долетял от някъде ляво. Младежът се обърна и видя Попър, който се свличаше на земята. Противникът му го беше пронизал в стомаха. По-възрастният страж се строполи с усмивка. Беше се борил до края. Младият страж извика предизвикателно и се нахвърли върху убиеца на другаря си. Не след дълго торсът на съществото се търкаляше по пода. Потънал в необуздана ярост, защитникът продължи бясното въртене на меча си, връхлитайки останалите нашественици. За броени секунди главите на съществата излетяха от раменете им. Младежът коленичи до Попър и се разрида над изстиващото му тяло. Останалите мъже отдадоха чест на загиналия си другар и поздравиха младока за проявената смелост.
— Последвайте ме в Храма! — кресна със се сила младият страж, след като нахлу в помещението при студентите. — Елате с нас! Вземете мечовете на загиналите защитници, независимо от това дали можете да ги владеете, или не. Защитете Кралството си!
Словата на стражът успяха да трогнат останалите младежи и те тръгнаха след него. Всички задружно трябваше да дадат отпор на мрачните войски, които нямаше да проявят милост.
В същия момент Ехоу със задоволство гледаше безпомощното и сгърчено тяло на брат си. Стийл стоеше в очакване до коленичилата фигура, сразена от заклинанието. Магистъра усети опиянение и… щастие. Щеше да елиминира Скар и така никой никога нямаше да разкрие убийството на майка им или незаконното усвояване на фамилните богатства, с които магът си беше купил дипломата и привилегиите да бъде Магистър по магия. Ехоу чувстваше невероятен триумф. Животът му досега не беше лош, но щеше да става още по-хубав. Заклинателят не съжаляваше за нищо. Той не разбираше какво значи да съжаляваш. Не дължеше извинение никому за делата, които е вършил и които тепърва щеше да извърши. След броени секунди Стийл щеше да отсече главата на брат му, а в сърцето си Ехоу усещаше единствено мрачно удоволствие.
Но хубавото усещане трая само миг. След това магът усети невероятна болка, взривила се в гръдния му кош. Изведнъж Ехоу се откъсна от заклинанието си и усети как в гърдите му, до дръжката си, е забит кинжал. Само миг и Ехоу Хоумс безславно се сгромоляса на земята…
Ллойд се отдалечи бавно от трупа на Магистъра. В последния решителен момент дипломатът беше успял да се изправи на крака, да извади кинжала от вътрешния си джоб и да наръга заклинателя. Макар че беше служил дълги години в наемнически отряд, дипломатът не беше убивал досега. Но мъжът вярваше, че убийството, което извърши, е оправдано. Сега обаче трябваше да напусне бързо бойното поле, да отиде в експерименталната зала и да намери Великия Мъдрец, който също щеше да се включи в битката.
Всичко се случи за броени секунди. Скар очакваше острието на Стийл да сложи край на живота му, когато изведнъж усети, че магията е свалена. Ветеранът успя да реагира веднага и се претърколи така, че мечът на зеленоокия воин срещна само въздуха. В целия хаос от тела и оръжия полуживият успя да намери меча си и го вдигна в момента, в който Стийл го връхлиташе за втори път. Двете остриета се отблъснаха със силен звън. Противниците се изгледаха. Бяха достойни. Но победителят от схватката щеше да е един. Стийл направи лъжливо движение встрани и успя така да се извърти, че да удари Скар в рамото. Полуживият обаче не усети болка. Ветеранът се възползва от краткото объркване на Стийл, който явно беше забравил срещу какво се бие и успя да го изрита в десния крак. Изгубил опората си, зеленоокият воин получи наръгване в хълбока. Скар извади меча си и отскочи назад. Жертвата му беше повалена. Ветеранът се доближи, готов за последен съсичащ удар, когато до ушите му достигна гръмкия смях на Стийл.