— Има! Ще направя всичко възможно! Само ми кажете къде е Лилиен. Жива ли е?
Великия Мъдрец поклати отрицателно глава.
— За съжаление, не са я намерили никъде в Храма. Има много обезобразени след битките тела. Възможно е да е сред жертвите…
Думите на стареца ужасиха Скар. За момент войнът пожела да заплаче, но лишени от живинката си, очите му не трепнаха. В продължение на няколко минути Скар беше като хипнотизиран.
— Много бързо се отказваш, синко… Там ти е грешката — изрече с с тъжен глас Великия Мъдрец. — Винаги, когато положението изглежда отчайващо, се предаваш. Бягаш. А не оставаш да се бориш, надявайки се на чудо.
— А има ли чудо, което да я върне? — попита го разгневено ветеранът.
— Ти не ме чу правилно. Казах, че е съвсем възможно да е сред жертвите. Възможно. Но има шанс и да не е, и да се е измъкнала в целия хаос.
Скар млъкна и се замисли над казаното от Роландан.
— Ако живееш достатъчно дълго, може би отново ще я срещнеш. Може съдбата отново да ви поведе по един път. Искаш ли да живееш?
— Искам!
Скар се втренчи в очите на Мъдреца, в които видя стотици години мъдрост. Хилядолетие бродене по земята, през което Роландан беше срещал много отчаяни и изстрадали мъже като Скар. Мъже, които не бяха получили повторен шанс.
Не! Скар нямаше да пропилее този шанс.
— Какво трябва да направя?
— Ела с мен. Нека се разходим… — Великия Мъдрец хвана Скар за ръка и двамата излязоха.
Роландан развеждаше воина из различните коридори и отделения на Храма. Навсякъде лежаха ранени, но превързани и обгрижвани стражи. Жриците неуморно се трудеха, за да облекчат страданията на пострадалите. Всички погледи се обръщаха към Скар, припознавайки го не като предводителя на вражеската армия, а като защитника на Храма. Воини и жрици му се покланяха в знак на дълбока почит.
— Виждаш ли тези хора? — говореше му Великия Мъдрец. — Ти върна надеждата им в доброто. Това е огромен принос в предстоящата война. Заради тях също си заслужава да живееш.
Двамата продължаваха своята обиколка из Храма. Не след дълго стигнаха до вътрешния двор. Някога в него никнеха екзотични цветя и билки, но сега почвата беше разровена и пропита с кръв. И въпреки всичко, скоро градината щеше да бъде отново засадена, а в нея щяха да се разхождат бъдещите възпитаници на Храма.
— Трябва да живееш и заради себе си. Заради силната си воля, с която можеш да постигнеш всичко.
Слязоха по стъпалата и стигнаха до мястото, където Скар беше убил Стийл. Мястото, където се беше борил срещу ужасяващата Магия на Душите.
— Какво се случи с Ехоу Хоумс и останалите? — спомените на ветерана бяха все още мъгляви.
— Всеки го застигна това, което заслужава. Теб също. Ще получиш възможността да си върнеш живота.
Двамата се спряха насред превърнатия в бойно поле вътрешен двор. Великия Мъдрец извади втъканата в колана му карта и я подаде на Скар. Ветеранът я разгледа, но видя просто някаква непозната за него планина.
— Това е картата на Драконовите Планини — едничката съществуваща карта. Тя ти принадлежи.
Скар я разгледа още веднъж. Изображението не му говореше нищо.
Великия Мъдрец заговори отново:
— Някога… много отдавна… по земите, върху които сме построили Кралството си, са бродели други народи. Имало е други цивилизации… Но ние не знаем почти нищо за тях. Когато корабите на прадедите ти акостираха тук, завариха единствено разрушение. Аз бях с тях. Рамо до рамо с Ланс Пътешественика.
Скар го зяпна смаян. Значи все пак слуховете за Великия Мъдрец бяха верни. Той беше стар колкото Кралството.
— Когато дойдохме тук, в тези пострадали от неизвестен Катаклизъм земи, нямаше почти никакви следи от предишен живот… — Великия Мъдрец посочи жезъла си — … освен този Камък и писанията, които намерихме заедно с него. С помощта на хората от Островните Кралства разгадахме какво е предназначението му, а аз овладях силата му. Именно чрез него удължих живота си и основах Храмовете и Школите за лечение.
Скар кимаше, запленен от историята.
— Както знаеш, съществува и друг Камък, този на живота, който Нумориус успя да подчини. Според древните писания съществува и трети Камък. Знаем за него и предполагаемото му местонахождение от години, но до една експедициите за намирането му пропадаха.