— Малко — каза Клей. — Утре сутринта първо ще ти го доведа. А сега седни и си почини малко.
В това време другите си бяха намерили столове. Всички седнаха освен Дийн; тя остана да стои до масата.
— Я седни, Дийн — каза Клей, протегна крака и сплете ръце на врата си. — Тука сме си все свои хора. Ще ти се изморят краката да стоиш права, я седни!
— Страшно особена миризма имате — каза Дийн.
— Знаеш ли къде я открих? — попита Том, като посочи Лорен. — Отгатни къде я открих, Клей!
— Къде? В града ли?
— В самия Макгъфин. Стоеше на ъгъла пред бръснарницата и говореше с няколко момчета, когато минах оттам. Щом ме видя, веднага ме попита как може да те намери. Казах й тука, у дома ти; тогава ме попита дали може да дойде с мене. И ето ти я! Същата стара Лорен, Клей! Майната му, като я виждам тука и си спомням за добрите стари времена.
— Много се радвам да те видя, Лорен — каза Клей. — Смяташ ли да останеш повечко?
— О, не знам — засмя се тя, поглеждайки Том. — Няма ли да имаш нещо против, ако постоя, а?
— Радвам се, че си тука, Лорен… Само дето ми е малко глупаво да седя у дома с две от жените си. Пък и може да не е законно или нещо такова. Не знам какво пише в закона за тази работа?
— Всичко е наред — успокои го Том. — Нали Саймън е проповедник! Ще може да уреди работата. Нали, проповеднико?
Клей погледна загрижен към Саймън в другия край на стаята. Не можеше да си представи какво би могъл да уреди Саймън.
— Можеш да уредиш работата, нали, проповеднико? — настоя Том. — Можеш, нали?
— Кой? Аз ли? — каза Саймън, като дойде на себе си. Дълго се бе взирал в Лорен и беше забравил, че има и други хора в стаята. — За мене ли говориш?
— Няма какво да се урежда — каза Лорен. — Не съм се върнала да причинявам неприятности. Дойдох само да видя Върл и да разбера дали е добре.
— Взел съм му едно лекарство — каза Клей. — Не се безпокой за Върл. Толкова лудува по пътя, че нямам никаква грижа за него.
— Вече е на шест години — каза Лорен.
— Толкова ли е? — попита Клей. — Съвсем съм забравил.
— Като гледам Лорен да седи тука и си спомням за добрите стари времена — рече Том и потри ръце. — Много се радвам да я видя отново.
— Сигурно ти харесва да живееш в Джаксънвил — каза Клей. — Сигурно е много хубаво да живееш в голям град.
— О, не е лошо. Но понякога омръзва. Допреди три месеца работех в един универсален магазин и трябваше да престана. Не можех да издържам повече. Нощем не спях до късно и това ме правеше сънлива през останалото време.
— Брей, че магазините там и нощем ли са отворени? — попита удивено Клей.
— О, не можеш да разбереш — каза тя. — Работех в магазина целия ден и след това почти всяка нощ не спях. След известно време стана така, че не си лягах преди три-четири часа всяка нощ. Затова трябваше да престана да работя в магазина.
— Защо тогава не си лягаше рано?
— О, Клей, не можеш да разбереш. Като почнах да работя в универсалния магазин, през цялото време взеха да се мъкнат мъже и да ми определят срещи за нощта. Тогава стана така, че не можех повече да стоя цялата нощ и да работя целия ден.
Клей поклати глава. Не можеше да разбере за какво говореше Лорен. Огледа другите в стаята. Всички те, включително н Дийн, имаха вид, сякаш знаеха точно за какво говореше Лорен. Том се хилеше.
— Не бъди глупав, Клей — каза Лорен и му се усмихна. — Свивах по нещо настрани.
— Свивала си? — повтори Клей.
Тя кимна и погледна Дийн до масата.
— Ей, майка му стара — каза Клей, като клатеше глава, — пак не мога да разбера какво ми дрънкаш!
— Ходила е за пари бе, Клей — каза Том и кимна.
— Ех, че съм магаре! — каза Клей и се изправи. Погледна към Саймън, за да види какво прави. — Та викаш, значи, в Джаксънвил си вършила такива работи, а, Лорен?
— Разбира се — проговори Том. — Точно това иска да ти каже. Аз знам всичко, защото си говорихме — през целия път от Макгъфин.
— Ех, че съм магаре! — каза Клей. — Никога досега не съм знаел, че и така се прави тая работа!
— В цялата страна така се прави тая работа! — потвърди Том, кимайки. — В Огъста има две хиляди от тия, които свиват пари, както Лорен в Джаксънвил.
— Откъде знаеш толкоз много за тая работа, Том, пък аз да не знам? — запита той учудено. — Досега хич и не съм знаел за такова нещо. Мислех си, че навсякъде се прави безплатно, както е в Роки Комфърт. Виждал съм да се дянат разни подаръчета, но не и да се плаща в суха пара за такива неща.
— О, аз знам туй-онуй — каза Том. — Ходил съм на сам-натам. От време на време прескачам до Огъста.
Клей продължаваше да се взира в Лорен, сякаш тя беше чужденка. Не знаеше какво да мисли.