В тишината Клей погледна нагоре и видя Саймън да мести стола си през стаята. Той го постави до стола на Лорен, седна и се наведе към нея. Говорете толкова ниско, че никой не можеше да чуе какво й казва.
— Чу ли всичко, Дийн? — понита Клей. — Ти знаеш ли нещо за тая работа?
Тя поклати глава, погледна Лорен, после него, после пак Лорен.
— Питай проповедника какво мисли за тая работа — подкани го Том. — Хайде, питай го; не се плаши от него.
— Саймън, и това ли е едно от нещата, за които проповядваш? — каза Клей.
— Лошите навици на хората са като зърна за моята мелница, братовчеде — рече Саймън.
Клей се вгледа по-внимателно в него. Не му харесваше начинът, по който той се навеждаше към Лорен.
— Чини ми се, че му отпускаш края — каза остро Клей. — Разправяш на хората какво да не вършат, а ти сам го вършиш!
Саймън беше твърде зает да говори на Лорен и не го забеляза. Не обърна никакво внимание на Клей, сякаш не бе чул нито една дума.
— Остави го на мира — каза Том. — Остави го да говори на Лорен. Много ще ми е кеф да видя как тя ще му натресе нещо, от което не може се отърва!
— Нямам нищичко против Саймън като проповедник — каза Клей. — Не съм го слушал още да проповядва, но съм готов да му призная, че добре проповядва. На това съм съгласен. Но хич не ми харесва, майната му, да се навърта така около жена ми!
— Сигурно си забравил, че Лорен не ти е вече жена. Женен си за Дийн.
— Това е вярно, но не съвсем. Женен съм за Дийн, но никога не съм се развеждал с Лорен.
— Не можеш да искаш и двете, Клей. Има закон срещу такива мъже, дето държат наведнъж по две.
— Законът хич няма да ме засегне, ако Саймън мисли, че може да се занася така с Лорен. Няма да позволя такова нещо. Ще наруша закона и с двете, но няма да стоя така и да го гледам как се занася с Лорен. И не вярвам някога да е имало закон, който да ми е по угодата. Има мъже, дето се нуждаят от по две жени, а аз съм един от тях. Много пъти се нуждая от по две жени. Глупаво е да се прави закон срещу това, защото законът няма да ме спре да се нуждая от по две жени.
Том взе стола си и се премести до Клей. Той наведе глава и каза нещо.
— Виж я бе, гледай я каква е кучка! Остави Саймън да й бере грижата.
— На времето съм уважавал много Лорен и сега не мога да седя и да гледам такива неща в собствената си къща.
— Ти си женен за Дийн бе, Клей. Разбирам, ако се сбиеш заради нея. Но с Лорен работата не е такава. През последната година тя се е занасяла с много мъже. За нея и Саймън ще бъде като другите.
— На Саймън му стига и Шугър — каза Клей упорито.
— Стига му, ама не му стига. Остави го.
— Трябва да му стига. Не може да иска повече от това, което му се дава.
— Така трябва да бъде, вярно е! Но той не го прави. Затова, ти казвам, остави го да се опари!
Докато те говореха с наведени глави, Саймън беше станал. Той отиде до прозореца и се върна. Не даваше вид, че иска отново да седне. Остави Лорен и тя зачака да я заговори някой друг.
Когато Том погледна нагоре и видя, че вече не си приказват, той хвана Саймън за ръката и го отведе в ъгъла. Няколко минути му шепна. Том свърши, а Саймън вдигна рамене и не каза нищо. Върна се към стола си и седна пред Дийн.
— Колко смяташ да стоиш тука, Лорен? — попита Клей.
— Може би смятам да остана завинаги — усмихна се тя. — Казах може би.
Клей не знаеше какво да отговори. Вътре в себе си той искаше тя да не се връща веднага във Флорида. Надяваше се, че ще стане нещо, което ще й попречи изобщо да си отиде. Почти пет години бе живял с нея и сега му липсваше. След женитбата си с Дийн започна да я забравя. Но сега, когато се беше върнала у дома, се чудеше дали да се опита да я задържи, или да й позволи да си отиде. Знаеше, че не може да задържи и Лорен, и Дийн; едната щеше да откаже да остане в къщата заедно с другата. Без много да разсъждава, той знаеше, че такъв план не може да се осъществи. Дийн не бе казала нищо, откакто Лорен беше дошла заедно с Том, но от начина, по който я гледаше, можеше да се разбере, че не я иска дори и до сутринта. Но нищо не можеше да се направи; Лорен имаше пълното право да се върне и да види Върл, когато пожелае.
Ставаше късно. Върху лавицата над огнището часовникът беше горе-долу точен и показваше единадесет. Том се готвеше да си ходи. Жена му нямаше да знае какво му се е случило. Ако знаеше, че е докарал Лорен в Роки Комфърт и в този миг беше в една стая с нея, тя щеше да дойде пеша до къщата на Хори, за да си го отведе. Жената на Том нямаше доверие в Лорен Хори.
— Май ще тръгвам — каза Том. — Вече минава времето, когато си лягаме с жената.