— Намини пак, Том — каза Клей. — Винаги ще се радваме да дойдеш.
— Може утре по някое време да се отбия с още една дамаджана царевична ракия за тебе, за проповедника и за Лорен.
Саймън стана, за да му разтърси ръката.
— Това беше мъжко питие, Том — каза той. — Трябва да ти благодаря.
— В такъв случай още ще ми благодариш — каза Том и намигна на Клей. — Утре пак ще донеса един галон5 с не по-лоша от тази. От същия казан е.
Той излезе и мина през хола до изходната врата. Никой не го придружи. След като излезе и го чуха да пали колата, Саймън стана и каза, че е крайно време да ляга.
— Къде да турим Лорен за през нощта? — каза Клей и за първи път помисли по този въпрос. — Не знам какво да направим!
Погледна Дийн, за да види какво ще предложи, но веднага разбра, че тя няма да каже нищо.
— Ако имахме едно резервно легло, щеше да е леко. Ама нямаме и не знам какво да правя. Чини ми се, че ако Дийн се съгласи, бихме могли тримцата да се съберем в онова легло.
Погледна към Дийн да види как тя ще приеме предложението му. Нямаше нужда да я поглежда втори път, за да разбере какво мисли за подобна идея.
— Ето на — каза той, разхождайки се нагоре-надолу. — Винаги бедният трябва да премисля и да прави сметки. Богатият си има достатъчно кревати за всеки, който иска да му дойде на гости.
Саймън излезе напред.
— Нека вземе моята стая, Хори, аз ще си туря един сламеник на пода в хола.
Като казваше това, той се усмихна леко, сякаш наистина нямаше нищо против да прекара нощта върху коравия сламеник.
— То май, че така ще стане — съгласи се Клей. — Само че е срамота да оставим един проповедник да спи на пода.
— Нямам нищо против — каза Саймън и се усмихна надолу към Клей. — Не се безпокой за мене, братовчеде.
Клей стана и изнесе лампата в хола. Сложи я на масата до вратата на предната спалня и излезе в задния двор. Когато се върна, в хола нямаше никого. Влезе в спалнята и затвори вратата. Дийн се беше вече съблякла, а другите не се чуваха.
— Страшна мръсница — каза Дийн.
— Кой? Лорен ли? — попита Клей. — Ей, майната му, недей така, Дийн! На времето си тя ми беше най-добрата жена.
— Страшна мръсница — каза отново Дийн.
ГЛАВА ОСМА
Лорен стана, преди Клей да се събуди. Тя се облече бързо и отиде в съседната стая. Дийн лежеше будна и като видя Лорен до кревата, се скри под завивките, без да проговори. Лорен разтърси Клей, докато той отвори очи.
— Ставай, Клей, и върви да доведеш Върл!
— За какво? — попита той сънливо.
Дийн отдръпна завивките от главата си и погледна в сивата светлина на утрото четвъртата жена на Клей. Тя не знаеше за какво е дошла Лорен в тяхната стая.
— Ставай, Клей!
Той отвори широко очи и огледа стаята. След малко протегна ръка и попипа Дийн. Не се обърна да я погледне.
— Върви да доведеш Върл, Клей. Ставай веднага и го доведи!
— Върл ли? Защо ти е Върл?
Лорен така го разтърси, че чак не можеше да вижда.
— Добре де, добре — каза той.
Лорен дръпна одеялото и чаршафа. Знаеше, че това е единственият начин да накара Клей да стане сутрин. Клей се опита да ги хване и да ги издърпа върху себе си, но тя ги скупчи до края на кревата. Дийн се плъзна, колкото можа, надолу.
Клей стана и намъкна ризата и панталоните си под грижливия поглед на Лорен. Тя му хвърли чорапите и обущата и отиде да го чака на вратата. Когато се беше облякъл, тя го последва навън от къщата и по пътеката до пътя.
По целия път до колибата на Сюзан никой от двамата не каза нищо. Лорен подтичваше малко напред и подканяше Клей да върви по-бързо. Слънцето се подаде ясночервено и очите на Клей го заболяха от яркия блясък. Приспи очи, докато почти нищо не виждаше пред себе си.
Клей извика Сюзан от вратата на колибата. Негърката веднага отвори. Беше ги наблюдавала от прозореца през целия път.
— Къде е Върл? — каза Клей.
— Върл е вътре, спи — каза Сюзан. — Здрасти, мис Лорен. Много се радвам отново да те видя, мис Лорен.
— Как си, Сюзан? — каза Лорен и се приближи до вратата. — Вдигни веднага Върл. Не мога да се стърпя да го видя.
— Малкото ти момче е пораснало, мис Лорен — й каза Сюзан. — Расте като репичка, толкова бързо расте.
Всички влязоха вътре. Четирите деца на Сюзан бяха станали и се скупчили в единия ъгъл. Потреперваха от утринния въздух и увиваха голите си тела в одеялата. Върл спеше дълбоко в кревата на Сюзан и Джордж.
Лорен изтича и го взе на ръце, прегърна го и започна безумно да го целува. Не можеше да повярва на очите си; за година и половина беше порасъл много. Вече ставаше голямо момче.
— Върл! Върл! Не познаваш ли майка си? Аз съм майката ти, Върл!