Седна на верандата и се загледа надолу по пътя, накъдето бяха отишли Клей и Върл.
Саймън постоя мълчалив; чакаше да й се оправи настроението. След малко тя се обърна да огледа магнолиевото дърво край оградата.
— Том каза, че ще дойде — започна отново Саймън. — Щом е казал, че ще дойде, трябва да удържи на думата си.
— Ще забрави — му каза тя. — Познавам Том Роудс. Не можеш да разчиташ на него.
— Познаваше ли го, преди да се махнеш оттук?
— Малко нещо.
— Вчера се държеше като че ли ти е стар приятел. Помислих, че се познавате доста добре.
— На времето познавах доста мъже от Роки Комфърт, преди да отида в Джаксънвил. Том беше един от тях. — Тя помълча малко. — Том беше първият, когото опознах.
— Мисля си, дали би се върнала с мене? — предложи Саймън, като приближи стола си. — Другия понеделник тръгвам за Южна Джорджия и нямам нищо против да отида чак до Флорида. Разбира се, ако отиваш и ти нататък.
— Ами ако тръгна с тебе и си навлека неприятности? — каза Лорен. — Знам ли как ще стане?
— Ще се погрижа за това — обеща Саймън и приближи още повече стола си. — Ще те заведа в Джаксънвил. Мисля си, че ще трябва да отида във Флорида. Бог отдавна ми подсказва да отида там, но аз все отлагам и отлагам, докато вече ме е срам от бога. Но в понеделник реших да отида.
— Добре — каза Лорен. — В понеделник тръгвам с тебе.
Саймън се наведе напред и сложи ръка върху облегалката на нейния стол.
— Някъде по пътя все ще успеем да се отбием за малко — предложи тон.
— За какво?
— Просто така, ще спрем да си починем. Можем да останем един-два дена по пътя и въпреки това да стигнем бързо.
— Ще струва доста пари, ако отидем в хотел.
— Все ще успеем да намерим малко пари без неприятности.
— Как?
— Бих могъл да поговоря на някои хора за тебе и да ги заинтересувам.
— Разбирам — каза тя и кимна. — Нямам нищо против, стига да делим по равно. Но ако ме измамиш, ще ти дойде нанагорно. Горещо ще ти стане, Саймън Дай, ако не делим по равно. Не ми се рискува с мъже като тебе. Търговията си е търговия.
Саймън отдръпна ръката си от стола и седна изправен, като кимна в знак на съгласие.
— Така е справедливо.
— Знаеш ли как да се захванеш с такава работа, без да си навлечеш бели? Не ща да ме натикат за един месец в някое затворче на Южна Джорджия.
— Умея да се оправям — успокои я Саймън. — Още от едно време имам известен опит в това отношение. Не се безпокой.
Лорен се загледа в него.
— Слушай — каза строго тя, като го гледаше право в очите. — Ти наистина говориш, сякаш знаеш да се оправяш.
— Имам малък опит — каза той. — Малък.
— Така те прецених и аз.
Той се наведе още веднъж, сложи ръка на облегалката на нейния стол и наклони глава близо до нейната.
— Мисля, че може да почнем и тук още преди понеделник. Ако Том Роудс днес дойде насам, можем да измъкнем някоя пара от него. — Почака да види какво впечатление ще й направят думите му. — Прилича ми на човек, който би се бръкнал.
— Сбъркал си адреса — изсмя се Лорен. — Том няма да се бръкне. На времето, когато живеех тука, се виждахме доста често. Не, Том няма да вземе сега да се бръкне.
Саймън не се предаваше.
— Ами Клей! — намекна той. — Защо да не опитаме с него?
Лорен му се изсмя:
— Глупости! Клей също няма да се бръкне. Глупаво е да мислиш, че Клей ще се бръкне. Нали бях женена за него. Защо да се бърка?
Саймън се обърна и разгледа магнолиевото дърво пред къщата. След малко се обърна пак към Лорен.
— Мисля, че все ще мога да наредя нещо — заяви той. — Ако Том Роудс дойде пак с дамаджаната си насам, всичко ще тръгне като по вода.
Тя се извърна ненадейно и погледна Саймън право в очите. На устните й се появи лека усмивка. Тя познаваше някои мъже, които имаха подобни проекти, но никой от тях не работеше в облеклото на Саймън.
— Какъв си ти всъщност? — попита тя. — Проповедник ли си, или сводник?
Саймън доби обиден вид. Изправи се в стола си и гневно се вгледа в нея.
— Аз съм божи човек — каза строго той. — Запомни това добре!
— Ако ти го накараш да се съгласи, аз си зная работата — каза тя на края. — Но ми се чини, че си полудял. С Клей няма да стане. Няма и грош да ти даде.
— Ще видим, ще видим — каза Саймън. — Ти прави, каквото ти казвам и ще видим.
Той се изправи, застана до стола й и се вгледа надолу в Лорен, сякаш я съзерцаваше.
— Ще се поразходя малко нагоре по пътя — обяви той. — Може да видя Том Роудс.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Разходката по потъналия в прах и пясък път до къщата на Том Роудс се оказа изморителна и гореща. Саймън трябваше на няколко пъти да спира и да си почива. На края, когато видя къщата, беше вече целият напрашен и задъхан. Насред пътя трябваше да си свали сакото и сега се вееше с него, за да се избави от ужасната жега.