Вече бяха стигнали верандата и Том се зададе откъм хола, като носеше няколко чаши.
— Върл ли? — каза Клей, сякаш беше изненадан. — О, Върл избяга. Рипна от колата на около една миля оттука. Хич не знам къде е сега. Чини ми се, че отиде нагоре по потока. Той ще се върне при Сюзан, преди да се стъмни. Нощем никога не остава навън.
Том напълни чашите и сложи една в ръката на Лорен. Саймън взе две и даде едната на Клей.
— И ти не заведе Върл на доктор, така ли? — попита тя, като хапеше устни.
Клей изпи половината чаша и я сложи на пода до себе си. Саймън бързо я напълни отново и му я подаде.
— Кого, Върл ли? Не бе, не можах да го заведа до града. Но случайно срещнах доктора и му споменах за тая работа. Той рече да му дам лекарството и като ходя следващия път в града, да го заведа.
— Трябваше сама да го закарам — каза Лорен студено. Погледна сърдито Клей. — Трябваше да се сетя, че няма да го закараш.
— Каквото можах, сторих, Лорен — каза той смирено. — Истина ти казвам. Никога не бих ти правил контра нарочно, ти знаеш!
— Даже не си и опитал — каза тя. — Не искаше да го закараш и не си опитал да го задържиш в колата. Оставил си го да скочи, защото не ти се е занимавало с него.
Тя изпи чашата и тежко я остави на пода до себе си. Саймън вдигна чашата на Клей и му я подаде. Вдигна своята чаша и подкани Клей да го последва. Клей отпи и избърса уста.
Извади една устна хармоника и я изтърси в коляното си. Прекара я край устните си два-три пъти.
— Я изсвирим нещо, Хори — подкани го Саймън.
Клей наду няколко звука, после поклати глава.
— Ранко е за музика — каза той и продължи да клати глава настрани. — Преди обяд не мога да свиря на хармоника.
След като я прибра в джоба си, Саймън го подкани да пие пак.
— Къде е Дийн? — попита Клей и сложи празната чаша в краката си.
— Тъдява е — каза му Том. — Ей сега, като ходих за чаши, я видях в кухнята.
Клей погледна към Лорен. Тя отпиваше на малки глътки от препълнената чаша, която Том само преди миг беше напълнил отново. С няколко чашки ракия в стомаха си на Клей му беше приятно да я гледа. Носеше дрехи, които й прилягаха добре, а от черната й коса чак му се завиваше свят.
— Ето, това е жена един път — каза той и я посочи с пръст.
— Кой? — каза Том.
— Лорен.
— Слушай, Клей, я по-тихо! Дийн е наблизо. Сигурно чува.
— Вярно бе — каза Клей. — Съвсем бях забравил за Диги. Ето и Дийн е жена един път!
— А какво ще кажеш за Шугър, Клей? И тя ли е жена един път?
— Глупости приказваш, Том. Знаеш много добре, че вече не обикалям край Шугър.
Саймън се усмихваше на всички. Беше много радостен от бързия напредък на Клей. Реши да го остави да дрънка, като се надяваше, че ще му налее още една чаша ракия.
— Е какво, стига ли ти Дийн, а, Хори? — каза Саймън, намигна на Лорен и кимна одобрително.
— Дийн ли? Чини ми се, че хе… И още как! Ще знаеш, Дийн през цялото време ме предвардва, майка му стара. И винаги е била такава. Когато се виждахме долу, пред къщата на баща й, тя идваше и ме целуваше крадешком и здравата ме прегръщаше — ей така! И щом ме прегърнеше, аз тогава започвах да се замислям. Преди това — не! Дийн никога не е изоставала назад, ще знаеш. Все ме предвардва.
— Тя ти е предугаждала желанията — каза Саймън и поклати глава с разбиране.
— Точно така! — извика Клей. — Е, това е точната дума! Никога не се сещам сам да я кажа, но това няма значение! Нали ти си винаги тука, да ми я казваш.
— И аз съм забелязал тази нейна черта — кимна Саймън.
— Каква черта?
— Как предугажда желанията на мъжа.
— Слушай, да не би и с тебе да е правила така, а?
— Не бе, не съм казал такова нещо! Казах само, че съм забелязал тази нейна черта.
Клей замърда крака по пода, сякаш се готвеше да скочи, но вместо това се изправи в стола и огледа лицата наоколо.
— Ей! По-добре ще е за нея да не го прави. И за тебе ще е по-добре да не го правиш. Ако ви хвана да си играете с Дийн на предугаждане, ще… ще…
— А бе не ме разбра добре — побърза да го успокои Саймън. — Казах ти само думата, която не знаеше. Ти винаги говориш какво прави тя и винаги аз трябва да ти казвам подходящата дума.
— Добре де, ако е само това, нямам нищо против.
Саймън напълни чашата му и намигна на Лорен. Тя стана и веднага напусна верандата.
— Къде отива? — попита Клей.
Саймън вдигна рамене. След като Клей отпи няколко пъти, Саймън седна на парапета пред него и се наведе напред.
— Искам да си поговорим за минутка с тебе — каза той и кимна към Том.
Саймън и Клей станаха и отидоха в другия край на верандата.
— Какво има? — попита Клей с тих глас, за да не чуе Том.
— Ще ти хареса ли, ако ти кажа нещо, братовчеде?