ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Късно следобед, след като Лорен и Дийн бяха влезли в къщата да подремнат, Саймън напусна верандата, без да каже нещо, и зави зад ъгъла на къщата. След минута Том и Клей го последваха да видят какво прави там.
Саймън седеше на колене близо до тухления комин и хвърляше две зарчета по твърдата земя. Не вдигна глава, когато го приближиха.
— Е, това вече е игра само за мене — каза Том с ентусиазъм. — Как се сети бе, проповеднико?
Саймън продължи да хвърля зарчетата, от време на време щракваше с пръсти и не си даваше труд да погледне нагоре. Плавните му и леки движения подсказваха, че има голяма опитност.
Том седна пред него по турски и наблюдаваше как се търкалят кубчетата по твърдия бял пясък.
— Хайде да изкараме една приятелска игра — предложи Том, като не можеше да се сдържи повече. — Няма по-хубав начин да убие човек времето.
Клей също беше хипнотизиран от зарчетата. Потриваше пръсти с надеждата да ги докосне.
— Само една приятелска! — настоя Том. — Хич не ми се иска да свършим с караница.
Саймън кимна в знак на съгласие. Погледна Клей.
— Какво, ще кажеш, Хори?
— Правилно, майка му стара! — каза Клей, премести тежестта на тялото си върху другата пета, загреба шепа пясък и го остави да се изцеди през пръстите му.
— Имаш ли пари? — попита небрежно Саймън, хвърли зарчетата и ги загледа, докато те спряха с въртене, което разрови пясъка.
— Имам си, разбира се — каза Том. — Поне си имам достатъчно за една приятелска!
Той бръкна с ръка в джоба на панталона си и извади парите, които имаше.
— А ти как си с парата, Хори? — попита Саймън и продължи да следи движението на заровете, след като бяха напуснали ръката му.
А бе не знам — каза Клей. — Май нямам вече пукнат петак! Оня долар беше всичко. Може би, ако ми го дадеш назаем, след това ще спечеля и ще ти го върна. Саймън решително поклати глава.
— Ей, лоша работа! — каза Том. — Така ме сърбят пръстите за една приятелска игра!
— Ако не ми дадеш назаем долара, хич не знам как ще мога да играя — каза Клей, като гледаше заровете.
— Точно по този начин човек си създава неприятели, Хори — каза решително Саймън. — Не знам дали има случай този начин да не е свършвал зле. Да дадеш пари назаем, та после да играете на зарове, това винаги довежда до неприятности. Щом не можеш да си платиш, по-добре си стой настрана. Виж, ако беше за друго, ей така по мъжки, веднага бих ти дал пари назаем, но играта на зарове е различна работа. За такива уж дребни неща след това са ставали убийства!
Клей доби мъченически вид. Толкова му се искаше да участвува в играта, че не знаеше как ще издържи, ако го оставят настрани.
— Наистина лоша работа — каза Том съчувствено. — Много е неприятно, че едно приятелче не участвува в играта само защото се е случило да е без дребни пари.
Саймън решително поклати глава.
— Или еклере, или да те няма! — заяви той. — Ако ще играем, ще играем, както се играе. Много хора си мислят, че могат да хвърлят заровете, а после да не плащат. Затова ви казвам: в тая игра всеки трябва да залага собствените си пари — и то еклере. После като свършим, да няма „ах“ и „ох“! С празни приказки зарове не се играят!
— Ами не може ли да заложа нещо друго?
— Какво имаш?
— Па не знам. Май всичко, дето го виждаш наоколо!
— Земята ти не ми върши работа — каза Саймън. — Не мога да натикам земята ти в джоба си и да замина!
Клей се огледа наоколо. Нито виждаше, пито се сещаше за нещо, което да заложи. Докато се опитваше да измисли какво да прави, Саймън методично хвърляше зарчетата; ръката му ги мяташе бавно и сигурно. Никога не ги оставяше да останат на земята, а ги загребваше в същия миг, в който спираха. Сякаш знаеше каква цифра ще хвърли и нямаше нужда да проверява дали наистина се е паднала, когато зарчетата се претъркулваха.
— Ако имаш в къщи часовник или нещо златно — подметна на края Саймън, без да отделя поглед от земята.
— Ей, вярно бе! — извика Клей. — В къщи има един часовник. Бях забравил.
— Само че това няма да е достатъчно—каза Саймън. — Трябва да имаш достатъчно, за да можеш да продължиш играта, ако в началото загубиш няколко пъти.
— Не мога да го загубя — каза Клей.
— Защо не можеш да го загубиш?
— Той е на Дийн. Часовникът на баща й. Даде го на Дийн, когато умираше.