— За мене няма значение чий е или на кого е бил, щом искаш да го разиграваш. Цветът на парите е един в цялата страна и златните часовници ми се виждат навсякъде еднакви.
— О, че е златен, златен е! — бързо го успокои Клей. — Целият е жълт. — Той изтича за часовника.
— Може и да е — каза Саймън.
— Не знаех досега, че хвърляш зарове, проповеднико — каза Том. — Ти се държиш съвсем като обикновен човек. Повечето проповедници, които съм виждал, не биха се допрели до заровете и с десетметров прът.
Саймън се изсмя за пръв път, откакто беше почнал да играе със заровете. Но дори и в този миг по лицето му нямаше и следа от смях.
— Когато проповядвам, проповядвам, когато живея, живея!
— А когато хвърляш зарове, хвърляш зарове! — побутна го Том. — Ха така, проповеднико! Винаги съм, казвал, че човек, като се хване на хорото, трябва добре да го играе!
— Чини ми се, че най-добре е да започнем с граница петдесет цента и оттам да покачваме — каза Саймън и приклекна по-ниско до земята. Дъното на панталоните му почти докосваше втвърдения пясък. — Обичам най-напред бавно да загрявам играта, а не да я насилвам. Няма смисъл да я накараш да заври, преди да се е стоплила водата.
— Правилно, проповеднико. Ти си знаеш работата.
Клей изтича иззад ъгъла на къщата. Той държеше златния часовник пред себе си. Цялото му лице беше залято в усмивка.
— Ето го — каза възбудено. — Точно както ви казах.
— Ще трябва да го оценим и да разделим стойността му — каза Саймън. — Колко мислиш, че струва, Том?
Том взе златния часовник и го разгледа на слънчевата светлина. Поклати глава.
— Да пукна, ако знам.
— Я дай да го погледна! — каза Саймън и посегна да го вземе.
— Не е чак толкоз стар — каза Клей. — Бащата на Дийн го е имал сума ти време, преди да умре, и все още има вид на съвсем нов.
Саймън го тури до ухото си и се заслуша. Не чу нищо.
— Какво не му е в ред? — попита той и веднага го разтърси силно. Пак го тури до ухото си.
— Дълго време е лежал на полицата, нали, Клей? — каза Том.
— Не бе — каза Клей. — Дийн го държи в своето чекмедже на скрина. Трябваше да разровя всичките й дрехи, за да го намеря.
— Това нещо не показва никакво време — каза Саймън и го подхвърли на Клей. — Не ще да тръгне. Тоя проклет часовник нищо не струва!
— Може би трябва само да се навие — каза Клей. Той го нави и през цялото време слушаше дали няма да започне да цъка.
— Не бих дал повече от долар и половина — каза Саймън. — Ако му се вземе златото, толкова поне ще струва.
— Клей трезво погледна часовника.
— Чини ми се, че ще струва повече.
Саймън решително поклати глава.
— Ти колко мислеше, че ще струва? — попита Том.
— Па на мене ми се чинеше, че трябва да има поне за два долара — каза Клей.
— Колко? — попита Саймън и вдигна поглед от земята.
— Два долара, казах.
— Добре — каза Саймън, — може и да струва толкова. Може да съм го подценил малко. Понеже е златен, чини ми се, че два долара ще са горе-долу вярната цифра.
Лицето на Клей светна. Приклекна на петите си, прехвърли тежестта на тялото си отдясно наляво и после обратно. Остави часовника между краката си на земята и радостно потри ръце.
— С часовника можеш да участваш четири пъти, Хори — каза Саймън.
— Как така? — попита Клей, като погледна и единия, и другия.
— Започваме с граница на залога петдесет цента, така че това ти дава четири пъти участие в играта.
— Слушай бе, не е ли малко нанагорно за бедни хора като нас? Аз си мислех, че няма да е повече от двайсет и пет цента.
— Двайсет и пет центът е детска работа — каза Саймън. — Петдесет центът е вече мъжка игра, братовчеде.
— Абе май си прав — съгласи се Клей. — Но не ми се иска да участвам с тоя часовник, дето е бил на бащата на Дийн, само четири пъти. Някак не изглежда справедливо.
— Знам те аз, ти сега си приказваш, а докато се огледаме, ще ни обереш — каза му Саймън и се приготви да почне играта. Оглади пясъка и изтри зарчетата. — Само гледай как ще ни обереш. Ще ни обереш и мене, и Том, преди да сме казали гък!
Саймън извади цяла шепа дребни пари и избра няколко монети по двадесет и пет цента. Постави купчинка от осем двадесет и пет центови монети до палеца на десния си крак.
— Залагай, братовчеде — каза той и сложи две монети в средата на кръга.
Том сложи половин долар от двете монети. През цялото време гледаше заровете в ръката на Саймън.
— Ето ме и мене за четири пъти с часовника — каза Клей и грижливо премести часовника по пясъка.
— Правилно, Хори — му каза Саймън. — Ти си за четири пъти с часовника. Никой не иска да си имаме по-нататък недоразумения и да се развали играта.