Той разклати заровете в ръцете си, като ги прехвърляше от едната в другата.
— Загрей ги, проповеднико! — каза Том. — А ако не можеш, дай ги насам.
— Искам да си изкарам петдесетте цента — каза Клей.
— Понеже ти си на гости тука, на тебе се пада първото хвърляне — каза Саймън и пусна заровете в ръката на Том.
Том хвърли още половин долар на земята и разтърси заровете в двете си ръце, като ги държеше високо във въздуха. Изръмжа и ги хвърли със замах в кръга. Паднаха се четворка и двойка.
— Не можа да ги хвърли! — каза Саймън, плю си на ръцете и ги потърка. — Не се е родил за хвърляне.
— Това е щастливото ми число, хора. Гледайте сега какво ще се случи, когато хвърля старият майстор.
Хвърли и се падна девет.
— А Том не може да ги хвърли — каза Саймън. — Не е мъж на място. Гледай сега как ще се схване.
Том прибра заровете, разтърси ги пет-шест пъти и ги хвърли в кръга.
— Хайде! — изръмжа той и пред погледа му се показаха една четворка и една тройка. — Божичко!
— Когато кажа, че ще се схване, значи, че ще се схване — каза Саймън.
Клей загледа необичайните зарове в ръката си и бавно ги разклати. Те се затъркаляха.
— Няма много време — каза си той, като клатеше заровете с резки движения на китката.
— Най-малките! — извика Саймън, когато заровете изхвръкнаха от ръката на Клей.
Падна се точно седем.
— Това пък какво е, дявол да го вземе? — попита Клей. Не очакваше никой да му отговори. — Виж ти каква работа! — Той събра сребърните монети и потупа златния часовник.
— Да хвърляме общо за двата долара — каза Клей и пак остави парите и часовника. — Чувствам се в добра форма.
Заложиха, но като свършиха хвърлянето, той се намери в старото си положение, само че с три четвъртинки от часовника, които да залага.
— Да направим играта по-интересна — каза Саймън, премести тялото си върху лявата пета и взе заровете. — Аз съм готов да вдигнем залозите на един долар.
Клей беше вече възбуден. Искаше с нетърпение да вдигнат границата. Кимна ентусиазирано и приклекна близо до земята.
Саймън въртеше заровете из ръцете си, за да ги загрее. Когато беше готов, той ги хвърли със сила към твърдата земя. Падна се девет. Той се захили и взе заровете.
— Никой не може да бие стария майстор — каза той, духна на зарчетата и ги разклати около главата си. — Никой не може да бие стария майстор в неговата игра. От едно време съм играч на зарове, хора!
— Върви ти, а? — попита Том, като гледаше заровете.
— Не, не ми върви, ами съм много добър на тая игра. С нея съм откърмен още преди да почна да ям хляб. И хич не съм я забравил как се играе.
Заровете се завъртяха на пясъка. Падна се същата деветка. Не можеха да се борят с такъв късмет.
— Колко ти остана от часовника сега? — попита той Клей и намигна на Том.
— Един долар — каза Клей. — Преди да хвърлиш, ми оставаха три пъти.
— Не е вярно! — викна гневно Саймън и покри часовника с ръка. — Нали вдигнахме залога на един долар? Това прави само петдесет цента за тебе, Хори.
Клей се обърка. Не си беше дал сметка, че почти всичко, което притежаваше от часовника, се беше изпарило, и не можеше да разбере как беше станало толкова лесно. Остави го в кръга неохотно.
— Играта е съвсем приятелска, братовчеде — каза Саймън. — Няма да позволя помежду ни да се създават неприятности за някакви си пари. Като играя на зарове, искам всички — и тия, дето печелят, и тия, дето губят, да се чувстват добре. Такъв съм аз.
— Идва мой ред — каза Том. — Още не съм загрял.
— Ако загубя и този път, фалирам — каза Клей угнетено. — Няма да ми остане нищо за залагане.
— Не рони царевицата, преди да са дошли прасетата! — каза Саймън, като броеше парите си.
След това хвърли заровете втори път. Паднаха се петорка и шесторка.
— Що за дяволска игра е тази? — попита Том.
— Ей, човек, аз като хвърлям зарове, хвърлям, ги един път! А вие, ако искате да си върнете парите, заложете нещо, та да има за какво по-нататък да хвърляме!
— Ще ми се да си върна часовника, дето е бил на бащата на Дийн — каза Клей, а погледът му проследи как часовникът се скри в джоба на Саймън.
— В такъв случай ще трябва да си ги отработиш, Хори. И аз така ги получих, с работа. Никой нищо не получава на тоя свят, без да поработи като дявол.
— От колко време имаш тези зарове? — попита Том.
— Прегледай ги сам — предложи Саймън и му ги подхвърли. — Не искам никой да мисли, че играя нечестно.
Том огледа внимателно заровете, прецени големината и тежестта им, но не откри нищо нередно. Върна ги на Саймън и заклати глава.