Клей беше на четири крака пред него.
— Какво смяташ да правиш?
— С какво?
— С колата и със… със…
— Първото нещо е да отида до онзи навес и да огледам новия си автомобил. Цяла година вече се нуждая от нова кола. Онази купчина старо желязо пред къщата става само за канавката. Замъкни я в някоя канавка. При следващия дъжд ще запази нивите ти от размиване.
Том стана и се отправи към предния двор. Зави край ъгъла на къщата и забърза към колата си до, магнолиевото дърво. Запали мотора и си тръгна към къщи, преди Клей и Саймън да се усетят.
Саймън прибра револвера в джоба си. Клей стоеше и го гледаше и усещаше тежестта на отпуснатите край тялото му ръце. Когато изчетка дрехите си, Саймън тръгна към навеса до хамбара. Клей го последва по стъпките му.
Спечелената кола се хареса много на Саймън. Имаше нови гуми, а и резервната не беше лоша; боята беше запазила първоначалния си цвят и блясък; гюрукът също беше в добро състояние. Влезе в нея и запали мотора. Не се чуваше да чука лагер. След като послуша известно време мотора, той слезе и прибра ключовете в джоба си.
— Много съм ти задължен, братовчеде — каза той, като излизаше от навеса. — Дяволски съм ти задължен. Колата е екстра за тези пари.
Саймън тръгна към къщата. Клей тръгна с него. Той подтичваше с къси крачки, за да догонва дългите крачки на Саймън.
Когато стигнаха ъгъла на къщата, Клей дръпна Саймън за ръката. Спряха един срещу друг и Саймън се наведе, за да погледне Клей в очите.
— Какво искаш, Хори?
— Какво смяташ да правиш сега?
— Нищо. Защо?
— Смяташ да отидеш в къщата ли?
— Може би да, може би не. Още не съм решил.
— Нали няма да влезеш в стаята, където е Дийн?
— Успокой се, Хори, успокой се.
— Дийн е моя жена и…
— Е, и какво ме засяга това?
— Дийн е моя жена и да бъда проклет, ако ти позволя да се домогнеш до нея. Няма да допусна това. Не съм дребнав, но просто ти казвам да спреш дотука, ако смяташ да правиш такова нещо.
— Не ми хленчи, Хори — каза остро Саймън и с един размах на ръката бутна Клей настрана. — Ти загуби, а аз спечелих. Няма какво повече да се приказва.
— Слушай, трябва да си доволен да вземеш Лорен. Вземи нея, щом искаш да вземеш някого. Нямам нищо против да я вземеш. Но няма да правиш нищо с Дийн.
— Ако още ми хленчиш, Хори, ще ти счупя главата.
— Слушай, твоите зарове да не са подправени?
— Заровете са мои и няма защо да ти давам сведения за тях. Ти сам се навря в играта, без да те канят; сега се махай и стой настрана. Стига си ми хленчил.
Качиха се по стъпалата на верандата и минаха през хола заедно. Саймън поглеждаше във всяка врата, край която минаваха. Когато стигнаха стаята на Клей и Дийн. Саймън спря, погледна вътре и видя Лорен и Дийн. Усмихна се, махна им с ръка и влезе.
— Може би ще е по-добре ти да й го кажеш, Хори, за да повярва веднага — каза той на Клей. — Хайде, кажи й го!
Клей седна на един стол и си забърса потта.
— Хайде или сам ще трябва да й го кажа — подкани го Саймън.
— Поиграхме малко на зарове в двора, Дийн — започна той. — Ние тримата — Саймън, Том и аз. Саймън ни обра. Трябваше да заложа колата и я загубих. Тогава Саймън ме накара…
— Не спирай — каза Саймън.
— Саймън ме накара да те заложа тебе и аз пак загубих.
Лорен скочи веднага на крака.
— Ти си мръсник, Саймън Дай — изкрещя тя. — Ти си най-долнопробен мошеник!
Саймън й се изсмя.
— Играхме честна игра на зарове — каза бавно той. — Клей имаше точно толкова възможности да спечели, колкото и да загуби. Той загуби, а аз спечелих. Това е комарът.
— Само че няма да я вземеш! — викна му Клей и скочи на крака. — Опитай се да видиш ще можеш ли!
Саймън извади револвера си и го насочи към Клей. Преди да може да натисне спусъка, ръката му беше дръпната от Лорен. Когато отново го вдигна, за да стреля, тя се нахвърли отгоре му с нокти и зъби, ухапа го за ръката и го издра. Той изрева от болка и изпусна револвера. Опита се да я ритне, но тя се държеше за него.
Клей имаше достатъчно време да вдигне револвера от пода, но вместо да го вземе, той изтича в другия ъгъл на стаята, където беше Дийн. Сграбчи ръката й и взе да я дърпа към вратата, но чу вика на Саймън. Саймън му заповяда да спре на място.
Клей се обърна и видя Саймън да взема револвера и да удря с дръжката му Лорен по главата. Тя падна в краката му и загуби съзнание.
— Върни се тука — каза Саймън. — Имах намерение да оправя тая работа по мирному, но изглежда, че вие; гадове такива, не можете да се държите като почтени хора. Върви ей там и да не си мръднал към мене!