Клей се върна, както заповяда Саймън, а Дийн се държеше за ръката му.
— Върви в оня ъгъл, Хори — каза Саймън, — и стой там, докато ти кажа да излезеш.
След като Клей се подчини, Саймън остави револвера на масата, вдигна Лорен и я отнесе на кревата.
— Щом решите да се държите като почтени хора, кажете ми и аз ще ви оставя на мира. Не ми се иска да застрелям някого от вас, още повече че няма нужда. Само трябва да се държите прилично и аз няма да имам нищо против.
Никой не му отговори и Саймън отиде и седна на кревата. За миг се загледа в Лорен. Тя дишаше тежко, а клепачите й бяха започнали да трепкат. Той спокойно я гледаше, докато тя дойде на себе си.
Лорен се извърна и отвори очи. Няколко минути не знаеше къде се намира, а когато разпозна стаята, не можа да си спомни какво се е случило.
В отсрещния ъгъл Клей се беше поуспокоил. Потта му бе засъхнала по лицето и гърдите, а главата му не пламтеше вече.
— Ще ти предложа една сделка, Саймън — каза той бавно, като удължаваше всяка дума.
— Това пък какво е? — попита Саймън и вдигна поглед от Лорен.
— Ще взема назаем, за да си я върна… искам да кажа да си върна Дийн.
— Е, как ще стане? — попита Саймън, заинтересуван от предложението.
Клей прекоси стаята и застана пред него.
— Ще отида в града и ще взема назаем пари, за да я откупя от тебе, само че сега ще я оставиш на мира.
Саймън скочи на крака и погледна надолу към Клей.
— Колко можеш да вземеш назаем?
— Бих могъл да взема сто долара срещу реколтата от следващата година.
Саймън прибра револвера в джоба си.
— Мислиш ли, че можеш да изкараш толкова много?
— Мога да се опитам — каза Клей нетърпеливо.
— Добре — съгласи се Саймън. — Сделката е сключена. Изкарай сто долара и ми ги предай преди утре вечер. Тогава, ще ти я върна. Това наричам почтена търговия.
Клей го хвана за ръката.
— Не ме лъжеш, нали? Истината ли говориш?
— Кълна се в бога, Хори.
Клей изтича до вратата. В бързината си той дори не се спря да погледне Дийн.
— Къде отиваш? — извика след него Саймън и го последва в хола.
Клей не спря да отговори. Претича през верандата и надолу по стъпалата.
— Отивам в Макгъфин да намеря пари — викна той назад към Саймън.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Тази нощ, след вечеря, Лорен взе шишето с лекарство от лавицата в кухнята и слезе към Сюзанината колиба. Искаше да нареди на Сюзан да дава на Върл всеки ден по няколко дози лекарство и да се погрижи да го заведат на лекар в Макгъфин, след като тя си замине. Лорен знаеше, че може да разчита па жената и че тя щеше да напомня на Клей, докато той заведе Върл. Лорен беше решила вече да замине в понеделник сутрин със Саймън за Джаксънвил.
Саймън и Дийн бяха сами в къщата. Отначало Дийн се страхуваше да го погледне; но по-късно, след като й бе говорил толкова мило, вече не се стесняваше. Саймън я накара за първи път в живота си да се почувствува като дама.
— Искам да поговоря с тебе за душата ти, Дийн — каза той най-напред. — Ти знаеш кой съм и можеш свободно да ми разправиш всичко. Аз съм божи човек, Дийн.
Дийн наведе глава, за да скрие избилата я червенина. Не знаеше какво да каже. Той спря да говори и тя за първи път забеляза, че тялото й потрепва: това усещане я уплаши.
— Говори, Дийн — подкани я той и премести стола си до нея. — Не се страхувай да откриеш душата си пред един божи човек.
— Винаги съм се мъчила да не греша — каза тя. — Не искам да бъда лоша.
— Всички сме грешни, Дийн. Няма нито един мъж или жена на този свят, който да не е грешен. Но знам, че ти не искаш да бъдеш. Затова ти предложих да ти помогна. Можеш да ми се довериш, защото аз съм тука, за да ти помогна.
— Редно ли ще бъде да ви разправя всичко?
— Не се страхувай, Дийн. Каквото ми кажеш, остава между мене и господа. Ще ти олекне на душата, ако ми разправиш какво те безпокои.
— Нищо не ме безпокоеше, преди вие да дойдете. Но сега се чувствам като че съм най-долната жена.
— Съвестта ти се обажда Дийн. Няма никога да си щастлива, ако не ми кажеш всичко.
— Винаги съм се опитвала да бъда добра — каза тя тихо. — Мама ме научи да бъда добра и да вярвам в бога. Тя казваше, че не трябва да позволявам на дявола да ме изкуши.
— Какво изкушение си преживяла, Дийн?
— Тя казваше, че е грях да обичам Клей, преди да сме женени.
Саймън се облегна и се замисли за миг, като държеше брадичката си в ръка.
— Това е лошо, Дийн. Много е лошо.
— Но това не е всичко, мистър Дай — каза тя бързо. — Има още неща, които не съм ви казала.
— Повече? — каза той. — Повече ли си прегрешавала от това, Дийн?
— Да, сър — каза тя.