— Харди беше — извика тя. — Дадох му да разбере, че може да ме има. Не искаше да го направи, но аз не го оставях да си отиде. Заключих вратата и не го пуснах. След това му казах, че трябва да го направи. Страх го беше, но го накарах да остане.
— Харди! — каза Саймън дълбоко в гърлото си.
— Да, Харди Уокър! Беше до мен, ей тука, един ден, веднага следобеди Клей беше отишъл на полето, но не давах пет пари дали ще се върне. Трябваше да съм де Харди, просто трябваше да съм до него и пет пари не давах какво Ще се случи. Обичах Клей и все още го обичам, но с Харди не можах да се сдържа. Тогава за мене той не беше негър. Беше мъж. Затова не можех да се сдържа. Много чудна работа беше.
Няколко минути след като тя свърши, Саймън остана безмълвен. И преди беше чувал изповеди на жени, не нито една не приличаше на тази. Дийн му бе казала това, което другите момичета и жени скриваха.
Тя заплака по-високо. Опита се да се освободи от ръцете му, но Саймън не я пусна. Прихвана я още по-здраво през кръста и през краката. Ненадейно тя изкрещя в ушите му:
— Вие ме накарахте да ви го кажа!
— Изповедта е благодат за душата, Дийн — каза той веднага.
Привлече я по-близо до себе си и целуна бузите и, шията и на края устните. Когато я отпусна, тя не помръдна. След малко той повдигна глава и я погледна, а тя не знаеше дали да плаче, или да се смее. Целуна я отново, а след това тя сама си предложи устните.
— Мисля, че мога да те спася, Дийн — каза той дрезгаво.
Тя затвори очи и сложи глава на рамото му.
— Ще те спася. Няма да те оставя да бъдеш прокълната.
Устните й се разтвориха сякаш да му отговорят, но до ушите му не достигна никакъв звук.
— Тръгвам в понеделник сутринта и искам и ти да дойдеш с мене и да работиш на господа бога. Сега това е единственият начин да се спасиш, Дийн.
— Обичам господа бога! — каза тя възбудено.
— Ще бъдеш един от ангелите му.
— Толкова много обичам господа бога, че чак ме боли!
— Възхвали господа бога! — каза той и я целуна.
— Когато я изправи на крака и застана до нея, тя се вкопча в него. Преведе я през стаята и я положи на кревата. Тя лежеше със затворени очи, докато я обърна е ръце и жадно я целуна.
— Ще тръгнем в понеделник сутринта — каза той отново. — Приготви се да тръгнем рано, Дийн. Трябва да работиш на господа бога, ако искаш да се спасиш. През цялото време ще се моля за душата ти.
— Обичам господа бога!
Саймън сложи револвера си на масата до кревата и духна лампата. Върна се, клекна до кревата и намери устните й със своите. Когато я прегърна и започна да я гали с ръце, цялото й тяло се разтрепери.
— Не се плаши от мене, Дийн — каза той дрезгаво. — Няма да ти сторя нищо лошо. Аз съм божи човек, божи човек съм.
Тя не можеше повече да чака, обви главата му с ръце и се разплака истерично.
— Обичам господа бога! — извика тя в тъмната стая.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Клей се върна в къщи на другата сутрин малко преди девет часа. По целия път от Макгъфин беше шибал мулето с жилава хикорова пръчка, но мулето въпреки това отказваше да върви по-бързо от скоростта на човешки ход. Животното беше свежо и спокойно; Клей беше заприличал на парцал.
Видя Саймън да седи на предната веранда, когато беше още на четвърт миля. Точно тогава мулето, вместо да тръгне по-бързо при вида на обора, забави хода си още повече и Клей се хвърли по пътя и изтича остатъка от пътя до къщата. Остави мулето да си дойде само.
Никой не излезе да го посрещне, но той беше твърде възбуден, за да го забележи.
— Ето ги! — извика той, размахвайки шепа банкноти над главата си.
Саймън беше забравил за какво бе отишъл Клей в града, но когато видя парите, си спомни всичко.
— Намерих — викаше Клей и тичаше нагоре по стъпалата. — До последния грош. Готов съм да ти платя, Саймън.
— Откъде ги взе? — попита подозрително Саймън, посегна във въздуха към ръката на Клей и я придърпа по-наблизо.
— Откъде ли?
— Да, откъде? Нямам намерение да вземам откраднати пари и да ме запрат в някой селски дранголник. Да не си ограбил някой магазин или банка, а?
— Не съм, разбира се — каза Клей, твърде възбуден, за да седне или да стои неподвижно. — Взех ги назаем от фермерската кооперация срещу памучната реколта за следващата година. Подписах се за тях. Никога не бих откраднал пари.
Без да изпуска китката на Клей, Саймън се опита да вземе парите с другата си ръка. Клей бързо ги отдръпна извън досега му.