— Чакай малко — каза той, като поклати глава. — Не става така, само да ти дам парите. Знам тая работа. Ти трябва да кажеш, че ме освобождаваш от всички дългове и да ми върнеш Дийн. Така се вършат тези неща.
— Нямаш ли доверие в един божи човек?
— Чакай малко — каза Клей. — Искам да знам точно що за проповедник си. Питах някои хора в Макгъфин по тоя въпрос и те казаха, че са чували много за тебе, но никога не са те срещали. Като разправех как се държиш в Роки Комфърт най-напред с Шугър, а после как си попийваш и хвърляш зарове, те казаха, че ти си най-дяволският проповедник, за когото са чували. Казах им, че си истински пътуващ проповедник, но повечето не можах да убедя.
— Какво, да не се съмняваш в моята дума, а, братовчеде?
— Аз ли? Не мога да кажа. Другите казаха това за тебе. А пък ти що за проповедник си всъщност?
— Бог ме призова да проповядвам на грешниците — каза Саймън тежко. — Това е единственото обяснение, което мога да дам на един бял. Ако хората не приемат думите ми на вяра, тогава ще зная, че дяволът се е вселил в тях.
Клей придърпа един стол, като държеше здраво парите в ръка. Погледна ги отблизо и очите му премитаха при вида на толкова много изцапани зелени банкноти.
— Имаш ли още намерение да държиш в неделя проповед в училището? — обърна се той към Саймън.
— Имам, имам — каза тържествено Саймън. — Господ бог за това ми каза да дойда в Джорджия. Нямаше да седя тука, ако той не бе ми казал да побързам и да дойда.
— Много си упорит, дявол да го вземе. Еша си нямаш, както казал един. Никога не съм виждал толкова упорит човек.
— Какво искаш да кажеш?
— Получи почти нова кола, часовника на бащата на Дийн и тия сто долара, които трябва да ти дам. Не мога да разбера защо не отидеш някъде другаде.
— В неделя ще държа проповед — каза Саймън упорито. — Нищо не може да ме спре — ни потоп, ни второ пришествие. Дошъл съм да спасявам грешници и ще ги спасявам, та ако ще да трябва да падна и аз и заедно с тях да бъда просветлен.
— Е добре, ето ги — каза Клей, като подаде неохотно банкнотите. — А сега ще кажеш, че нямаш никакви претенции към Дийн.
— Аз ли? — каза Саймън. Грабна парите и започна веднага да ги брои.
— Да, ти — каза Клей с горчивина. — Ти почна да ме уморяваш тук с присъствието си, майка му стара. Ако трябва да си получа набожността, вече пет пари не давам дали ще я получа, или не.
— Слушай, така не се говори, Хори — каза Саймън и се наведе да погледне Клей. Тури п-ръст между парите там, докъдето беше стигнал в броенето. — Държиш се така, като че съм ти направил някоя мръсотия.
— А бе не е толкова за това, ами за нещо друго. Не съм убеден, че си проповедник.
— Внимавай, бог те слуша!
— Сигурен ли си, че ме слуша?
— Разбира се. Трябва да внимаваш какво говориш. Клей се замисли няколко минути. Погледна насреща към гората, където се притулваше рекичката Роки Комфърт.
— Но не си свещеник, нали? — попита Клей.
— Не — каза Саймън. — Не съм. Оставям тази работа на другите, които желаят да ги наричат така.
— Какъв проповедник си тогава?
— Аз съм цивилен проповедник.
— Така ли?
— Да, такъв съм.
— Има ли разлика от истинските?
— От какви истински?
— От истинските свещеници?
— Ония проповедници съвсем не са по-близо до господа бога, отколкото съм аз. Аз си изкарвам хляба, където мога, а ония, другите, стоят през цялото време на едно място. Това е цялата разлика. А по отношение на господа бога няма изобщо никаква разлика. За него всички ние сме проповедници. И аз не се давам на никакъв друг проповедник, бил той свещеник или цивилен.
— Сигурно днес ще си почиваш, за да държиш утре голяма проповед в училището — каза Клей. — За нищо на света не бих пропуснал това нещо. Винаги съм казвал, че искам да присъствам на място и да видя как някой проповедник прогонва дявола. Ти сигурно това смятащ да направиш утре, а?
— Винаги съм побеждавал дявола — каза Саймън. — Не само утре, а при всяка моя проповед удрям по него, докато започне да скимти. И утре също ще заскимти.
— Абе, ти може би ще пропъдиш изобщо дявола от Роки Комфърт. Виж, това ще е добро дело. Хората по тия места все са имали по нещо общо с дявола. Изглежда, че искат да опитат докъде могат да стигнат в греховете си. Здравата ще трябва да проповядваш, за да ги накараш да се променят.
— Хората тука са като хората из цялата страна. Дяволът е навсякъде в Джорджия. Където и да отидеш, ще видиш да се подава лъскавата му глава.
— Брей, на дявола лъскава ли му е главата, а? — попита Клей.
— Дали е лъскава? Също като плешива глава, намазана с мас!