— Не, както виждаш. Вътре в къщи имам жена. Тя вдигна тоя шум, дето го чухме. Много е любопитна към непознатите, но да я накараш да бъде любезна с някого, когото не е виждала преди, е все едно да дърпаш вол за опашката. Женени сме едва от миналата есен. Татко й, на Дийн, се разболя през ноември и умря; не минаха и три дена, откак умря, и ние се оженихме.
Саймън кимна одобрително.
— А някъде наоколо е и малкият Върл. Върл е момче от предишната ми жена. Не се заседява много в къщи. Изглежда, че повече му се седи край колибите със Сюзан и нейните негърчета.
Саймън кимна още няколко пъти. Намокри устни с език и ги обърса с опакото на ръката.
— Това е чудесно, Хори. В днешно време човек трябва да си има жена. Винаги съм обичал да гостувам на човек, който си има жена. Никога не оставам повече от един ден в къща, където мъжът няма жена.
— Наистина е приятно да седя така и да те слушам — каза Клей. — Говориш като умен човек. Чувал съм хората да казват, че Саймън Дай е най-умният човек в цялата страна, но никога не съм мислил, че ще доживея да го видя как пристига и спира пред къщата ми. А като си помисля, май не съм и срещал хора, които дори да са зървали отдалече Саймън Дай. Слушал съм най-различни истории за теб. Сега и аз ще имам за какво да разправям. Когато заговорят за Саймън Дай, ще се намесвам и ще им казвам неща, които никога не са чували.
Настана продължителна пауза. Клей си поемаше дъх, а Саймън се ослушваше за някакъв шум в къщата.
— Колко годишна каза, че е жена ти, Хори?
— Смешна работа! — каза Клей. — Изобщо не съм ти казвал колко е годишна!
— Както и да е — каза Саймън, — щом отсядам за известно време тука, бих искал да знам, каквото трябва да знам.
— Дийн наскоро навърши петнадесет — каза Клей. — Всъщност не е още съвсем възрастна, но за мене няма разлика, защото много обичам да имам край себе си някое младо момиче, което едва сега започва да разбира как да се отнася с мъжа. Ти ще кажеш, че те всички рано или късно се научават, ама ще сбъркаш. Не е същото, казвам аз, защото за човек като мене е приятно сам да си го уча. Пък и ми се чини, че много от тях изобщо си остават не научени. Дийн винаги знае как да предвардва желанията ми. Знае какво искам да направи, преди дори и аз сам да го знам. Ето, това е истински добра жена.
— Твоята жена?
— Такава е Дийн — гордо каза Клей и отметна глава.
— Хващам се на бас, братовчеде, че не я оставяш за минутка на спокойствие!
Саймън се наведе към Клей и го ръгна в ребрата с вдървения си пръст. Клей подскочи от стола и изрева, сякаш са го застреляли.
— Боже мой, човече! — извика той. — Недей повтаря това нещо! Никак не обичам такива номера!
Саймън се извърна, като че нищо не се беше случило.
— Знам какво искаш да кажеш, Хори — каза той тържествено. — Знам точно какво искаш да кажеш. Това е именно предугаждане. Точно тази е думата! Когато някое момиче знае да предугажда какво ще поиска мъжът в следващата минута, независимо дали ще е прегръдки, или целувки, или ядене, или да се затопли, или пък просто да си почине ей така по старому, то за такова момиче всеки мъж веднага ще скочи и ще задраска като котарак!
— Това за моята жена ли го казваш? — попита Клей и се наведе напред. — Такава ли е Дийн?
— Точно такава е — каза Саймън, кимна и се почеса По крака. — Да, братовчеде, точно такава е тя, такава, да!
Клей стана, отиде до стъпалата и се върна. Той застана загледан с изцъклени очи в Саймън Дай.
— Дявал да ме вземе — каза той, като гледаше удивен Саймън. — Дяволите да ме вземат!
— Какво ти става, Хори?
— Много хубаво говориш бе, Саймън — каза Клей. — Дяволите да ме вземат, ако не говориш тъкмо, както аз го чувствам!
ГЛАВА ВТОРА
Саймън се наведе напред и тикна към Клей голямата си червена ръка, която приличаше на пушен бут от прасе сукалче. Клей я погледна и като не знаеше какво друго да стори, хвана вдървения палец и го раздруса. Щом свърши, той се опита да го пусне, но Саймън бе хванал ръката му с пръстите си.
— Чини ми се, че ние двамата сме на един акъл! — каза той. — Ние двамата оттук нататък добре ще се разберем. Хайде да се здрависаме по тоя повод, Хори!
Саймън се хвана да раздруса китката на Клей, докато последният почувствува как се схваща цялата му ръка.
— Май не мога да разбера за какво намекваш — каза Клей замаян, отдръпна ръка и взе да разтърква пръстите си, за да ги съживи.
— Трябва да се намери такова момиче като… как й беше името, за да накара двама мъже като нас да се разберат — каза Саймън. — Това сме ние, братовчеде, Щом ми рече, че жена ти е от предугаждащите, веднага си рекох, че ние двамата ще се разберем като две зърна в шушулка.