— Амин! — каза някой.
Саймън спря веднага и се вгледа в лицата. Всички го гледаха. Беше доволен, че му се удаде да поеме дъх, пък и обичаше хората да казват „амин“, когато проповядва. Това беше признак, че със заинтересувал хората.
Обърса лицето си и продължи:
— И така, те бяха там, в опази тъмна гора, а дяволът седеше над тях и им казваше да продължават. Искаше да са толкова лоши, че да не могат да бъдат по-лоши. На него топа му е работата. Работата му е да кара хората да бъдат лоши. А младото чисто момиче си мислеше, че не трябва да се вслушва в думите на господа бога. Мислеше си, че може да продължава без него. О, тя беше толкова чиста! Но си мислеше, че може да си прави каквото си иска, без да се вслушва в господа бога. И така тя позволи на мъжа да легне до нея. Беше лятно време и не беше никак студено. Тогава дяволът й пошушна нещо друго на ухото. Да, пошушна й! Каза й да продължава направо натам, накъдето е тръгнала. Тя така и направи. Позволи на мъжа да я поквари там, в гората. Тя искаше да бъде покварена. Беше чула дявола, а той й беше казал да направи лошото нещо. Тя си мислеше, че може да се спаси, без да опази чисто своето младо тяло. Но не можеше. След като стана оттам, белязана с белега на мъжа, тя беше обречена. Беше собственост на дявола. Да, сър! Дяволът я беше докарал точно където искаше да я докара. Тя беше леко пияна от гнусното питие и беше белязана с белега на мъжа. Ако всички вие я видехте как излиза от онази гора! Тя не беше…
— Амин!
— Тя не беше същото чисто младо момиче, което беше влязло в гордата. Не, сър! Тя беше различна. Тя се смееше. Забавляваше се. Чувствуваше се добре. Беше белязана с белега на мъжа! Беше обхванала мъжа през кръста и само подскачаше надолу-нагоре, толкова добре се чувствуваше. Излезе от гората, подскачайки, и пак се качи в автомобила, а белегът на мъжа беше върху нея. Дяволът си беше свършил добре работата тази вечер, много добре, много добре. Да, сър! Белегът на мъжа беше върху това младо момиче, Беше я докарал точно там, където…
— Амин! — извика отново някой.
Саймън спря и си свали сакото. В училището ставаше горещо. Въздухът беше задушен, без никакъв полъх. Той висеше в стаята, притискаше черепите и гърдите и ставаше все по-горещ и по-горещ.
— Сега кой ще бъде първият, който ще се качи тука и ще се отдаде на господа бога?
Хората в стаята взеха да се обръщат и да извиват вратове във всички посоки. Всеки гледаше да види кой ще стане пръв и ще се здрависа със Саймън.
— Чакам да стисна ръцете на тези, които желаят да бъдат спасени. За това съм тука: Дойдох да спасявам мъжете и жените. Ако искате да се спасите, качете се тука и ми стиснете ръката. Ако дяволът е влязъл във вас, ако ви казва да си стоите на мястото, ако ви шепне на ухото и ви казва да продължавате да мамите хората с пари — ако се опитва да прави това, тогава станете и се преборете с него. Хвърлете го на земята и го пребийте от бой. Вие, мъжете там — вие, мъжете, които се измъквате от време на време да посетите някое черно момиче зад хамбара — вие, мъжете, съберете се и се преборете с дявола. И вие, жени и момичета — вие, жени и момичета, които се измъквате нощно време да се срещате с мъже — вие, прелюбодейни жени, които сте белязани с белега на мъжа — съберете се и издерете очите на дявола. Той ще избяга! Винаги бяга, когато се сбият с него. Не може да стои и да се бие. Не е достатъчно мъжествен. Затова давайте, бийте дявола, хора — всички вие, грешни мъже и жени. Не искам да ми липсвате в рая, когато отида там. Няма да ми е приятно да отида там и да не ви намеря всички вас. Няма да ми бъде приятно. Да, сър! Наистина няма да ми е приятно.
Никой не помръдваше. Саймън почака малко, като бършеше лицето си.
— Ще попеем малко, докато дойдете отпред — каза той. — Хори, ти и Хомер започнете някоя мелодия.
Веднага щом започна пеенето, някои от мъжете се изправиха и започнаха да се протягат. Скоро всички се присъединиха към химна.
— Хайде сега! — извика Саймън над гласовете на певците. — Не се плашете. Господ бог ще ви помогне. Елате тука, горе и застанете редом с мене и с господа бога. Елате тука, горе, и засрамете дявола. Вие, жени и момичета, които седите там с белега на мъжа върху вас — вие, хора, елате тука, горе, и се спасете!