— Рано си станал, Том — каза той. — Да не ти се е случило нещо?
Том изтича по пътеката. Той носеше дамаджана, пълна с неговата царевична ракия.
— Къде е проповедникът? Не е ли станал още?
— Станал е — каза Клей.
— Имам тука нещичко за него. Рекох си, че ще е добре да му донеса нещо за пийване, задето ме накара да се отърся снощи в училището. А пък после си рекох, че може би ти и той ще се върнете с мене в къщи, а? Ей така, да си поседнем в обора и да си погледаме през цепката!
Том извади запушалката и предложи дамаджаната на Клей. Клей глътна няколко глътки, върна дамаджаната, избърса устните си с опакото на ръката и ги облиза.
— Лоши новини имам за тебе, Том — каза той.
— Какво има? — попита Том и отпи от дамаджаната.
— Саймън Дай си отиде, Том. Обра си крушите, преди да сме станали. Чини ми се, че сега е вече от другата страна на Макгъфин и се отправя на юг. Чини ми се, че никога вече няма да го видим от тая страна на рая или на ада, което е по-вероятно.
— Отишъл си? — каза Том и поклати глава. — Да не искащ да кажеш, че Саймън си е отишъл, а, Клей? Проповедникът не е ли тука още?
— Точно така е. Отишъл си е.
Том сложи дамаджаната тежко на пода и се загледа в нея. Погледна Лорен, която седеше на стола до прозореца.
— Това ме кара да се чувствам тъжен — каза той и седна до Клей. Взе дамаджаната и я задържа в ръце. Толкова тъжен се чувствам, че не зная какво да направя.
— Може би ние двамата ще можем да вземем дамаджаната, да отидем у вас и да поседнем в обора — предложи Клей. — Много ми се иска да поседя още веднъж там и да погледам през цепката. Хубава гледка е за тъжните ми очи.
Том извади запушалката и подаде дамаджаната па Клей. Когато му я върнаха, той погледна през дупката безцветната течност и духна вътре. Издаде звук също като вятъра, който духа нощно време през кратуна, закачена, на оградата.
Клей посегна към земята да вземе шепа камъчета. Разтърси ги в ръката си, остави пясъка да се процеди между пръстите му. Когато се очистиха от пясъка, топ ги взе едно по едно и ги захвърли през двора като топчета. Том го гледаше и мърдаше главата си напред-назад всеки път, щом някое от кръглите камъчета отлиташе надолу по пътеката.
Никой от двамата не се извърна да погледне Лорен, когато тя стана, прекоси верандата с тежки стъпки и влезе в хола.
— Господ да пази хората в следващото място, където Саймън ще спре и ще държи проповед — каза Клей и хвърли останалите камъчета на земята. — Но ми се чини, че и на тях ще им се ще да се навърта наоколо, както ми се ще и на мене.
Той стана и тръгна бавно надолу по пътеката. Стигна портата и спря за миг да погледне стария автомобил под сянката на магнолията. След това се запъти по пътя през горещия бял пясък, за да каже на Шугър да дойде в къщата и да приготви закуската.