— Хайде, хайде, седни и се успокой, Хори. Тук ние всички сме си наши хора и няма смисъл да вдигаме пара. Няма защо да се караме толкова скоро. Приятно ми е да бъда тук! Чувствам се горд да гостувам на човек с такава красива жена.
Дийн стана от стола и се опита да напусне верандата, Клей я сграбчи.
— Къде тръгна сега, Дийн? — каза той.
— Ще се погрижа за вечерята — обясни му тя.
— Чини ми се, че наближава време за ядене наистина. Най-добре кажи на Шугър да приготви вечеря за гости. Саймън сигурно е страшно гладен.
Дийн стана отново и изтича през верандата. Саймън продължи да гледа подир нея дълго след като бе изчезнала от погледа му.
— Коя е Шугър? — попита той ненадейно.
— Шугър ли? — каза Клей. — Ами че Шугър е готвачката.
— Да не би да е цветно момиче, братовчеде?
— Точно такава е, само че не е черна, а жълта.
— Яркожълта, а, Хори? Така, така!
Саймън се зае да изучава очертанията на магнолиевото дърво пред къщата, като вдишваше дълбоко аромата му. Потри доволно ръце.
— Екстра женичка си имаш, Хори — каза най-после той и кимна на Клей. — Добре си се подредил.
— Смятам, че Дийн има всичко, което може да желае един мъж. Досега съм бил женен три или четири, или пет пъти и от всичките най предпочитам Дийн. Тази, която имах преди нея, не беше лоша. Казваше се Лорен; нейното малко момче Върл е сега там долу. Лорен беше една от най-добрите жени, които съм имал, но стана една такава, сякаш пет пари не даваше дали съм доволен от нея, или не. Понякога съвсем не се стараеше да предугажда желанията ми. А от Дийн не мога да се оплача. Винаги ги предугажда.
— Искаш да кажеш, че предугажда желанията ти — каза Саймън. — Тя притежава рядката дарба на предугаждането. Сега, след като я видях, сам го разбирам. Съвсем прав си. Човек добива впечатлението, че е от предугаждащите.
Клей се изправи.
— Какво пък по дяволите знаеш ти за Дийн? — каза той ядосано.
— Просто ти помогнах с мъчната дума, братовчеде — каза Саймън.
— Виж сега — каза Клей, — пет пари не давам дали си проповедник, но не ща да ми се бъркаш така през цялото време!
— Внимавай, Хори — каза Саймън строго. — Аз съм божи човек!
— Пукнат грош не давам какъв си. А можеш да се заглеждаш по жени, нали?
— Чакай малко бе, Хори, Скачаш през оградата, преди да си я стигнал. Какво искаш да кажеш всъщност?
Клей скочи и вдигна юмруци.
— Не ми харесва, значи, когато някой, бил той проповедник или грешник, идва и тупа Дийн по задника, както ти я потупа.
— Защо говориш така? — каза Саймън. — Аз се постарах да я укротя както заради себе си, тъй и заради тебе, братовчеде.
— Ето това исках да знам — каза Клей, обърна се тежко и влезе в къщата.
ГЛАВА ТРЕТА
Когато свърши вечерята, те излязоха на двора. Слънцето беше залязло, но часът на здрачаването едва бе започнал. Ниско над земята се виеше тънък пласт синкав дим. Огньовете по билото, които през целия ден бяха мъждукали на слънцето, заблестяха в насечена линия срещу фона на небето.
Саймън се разхождаше из двора, оглеждаше се, ослушваше се и дишаше тежко. Клей се опитваше да върви с него, но Саймън не го забелязваше. Движеше се из двора неспокойно, като лисица в клетка.
— Какво те безпокои бе, Саймън? — го попита Клей, като изтича пред него и му препречи пътя. — Да пукна, ако съм видял някога друг да се държи като тебе! Кажи, какво те измъчва?
Саймън протегна врат, за да погледне надолу към Клей. В полумрака лицето му приличаше на лист шагренова кожа.
— Слушай, Хори — каза той и се наведе по-близо към него. — Жена ми я няма вече трета или четвърта година и оттогава изобщо не съм се женил повторно. Жените обичат да стоят на едно място, където може да имат дом, да отглеждат цветя и деца. А аз не мога да се заседявам. И докато съм пътуващ проповедник, смятам, че ще бъда без жена.
— Какъв срам, майка му стара! — каза Клей.
Той не погледна Саймън. Ако би имал малко повече смелост, би посъветвал Саймън да си прибере багажа и да върви другаде, преди да настъпи нощта. Но той не можа сам себе си да убеди и да се ядоса истински, защото Саймън го тупна по гърба и му намигна с една от цепките в грубата кожа по лицето си.
— Тази вечер се чувствам в повишено настроение — каза Саймън, като кимна с глава. — Няма ли да ми помогнеш да се поразвлека, братовчеде?
Той протегна вдървения си палец към Клей, но Клей го изпревари. Отдръпна се и се вгледа в потъмнялото лице, което стърчеше към небето.
— Знаеш какво искам да кажа, братовчеде — поясни Саймън и поклати глава.
Клей усети, че и той кима с глава. Да го убиеха, не би могъл да се спре. Преди сам да разбере, той вече бе прекосил двора след Саймън и тичаше край него по пътя.