— В коя къща живее Шугър? — каза Саймън, крачейки напред, без да се съобразява с усилията, които Клей полагаше, за да върви до него.
— Ехей, да нямаш пред вид Шугър, дявол да го вземе, а? — каза Клей.
Той видя, че не може да спре Саймън да не отива в къщата на Шугър. Надяваше се, че Харди няма да е там, Точно преди да стигнат до колибата, Клей спря.
— Не се влачи отзад, Хори — каза Саймън, хвана го За ризата и го повлече със себе си. — Искам да почукаш на вратата и да я извикаш навън.
След като минаха край първата колиба, където живееше Сюзан и Джордж и където спеше и играеше Върл, те спряха на пътя пред съседното жилище. В предната стая не светеше, но чуха смях откъм кухнята.
— Хайде, Хори — каза Саймън и го побутна.
Клей несъзнателно се препъна през канавката и влезе в двора. Отиде бавно до задната врата.
Шугър седеше на един стол до вратата. Тя беше толкова изненадана, че Клей е дошъл в къщата й, колкото беше изненадан и самият той.
— Е, здрасти, мистър Клей — каза тя и се вдигна.
— Я ела отпред за минутка, Шугър — каза Клей. Тя го последва край къщата до средата на пътя. Саймън стоеше на същото място, където го бе оставил.
— Ето я — каза Клей. — Ето я Шугър.
Саймън я сграбчи в тъмното, преди да е разбрала какво се е случило. Тя се опита да се изплъзне, но Саймън я държеше здраво.
— Слушайте, бели хора — каза Шугър. — Какво искате да правите с мене?
Саймън я обгърна с едната си ръка и започна да я тупа по бутовете. Клей ги гледаше със зяпнала уста. Шугър престана да се извива и да се бори и сякаш се успокои. Клей пристъпи по-близо, за да гледа как Саймън я укротява.
— Да пукна, ако съм видял такова нещо през живота си! — каза Клей. — Това е най-знаменитият номер, който съм виждал.
Саймън проточи врат и погледна встрани към Клей. Едното му око така се отвори и затвори, че Клей премигна от възхищение. Не можеше да се сърди на човек с подобно държане.
— Важното е да знаеш как, братовчеде — каза Саймън.
Клей ги обиколи, като се мъчеше да види всичко, което става. Когато се върна на старото си място, Саймън все още потупваше Шугър.
— Моят Харди би ме удушил, ако ме хване, че се занасям — каза Шугър.
— Това е по-друга работа, Шугър — каза Саймън. — Не се занасяш с някого от твоята раса. Аз съм бял.
— И какво друго? — попита Шугър.
— Освен това съм и проповедник!
— Аха! Така си и мислех!
Саймън я потупа още няколко пъти.
— Човече, не трябва да се занасяш така. По-добре остави цветните момичета на мира и си гледай работата.
Клей започна да дърпа Саймън за ръкава. Най-после го накара да тръгнат нагоре по пътя, но преди това Саймън каза нещо на Шугър, което той не можа да чуе.
Когато бяха на половин пътя, Саймън го попита защо го е дръпнал така.
— Чух, че Харди идва отнякъде — каза Клей. — Да пукна, ако се оставя да ме забъркаш в твоите каши!
Остатъка от пътя извървяха, без да проговорят. Стигнаха до къщата и Клей тръгна да се качва по стъпалата на верандата, но Саймън спря и погледна назад към колибите. Клей слезе обратно.
— Ела да поседнем на верандата — каза Клей. — Няма да стоя прав навънка.
— Чакам Шугър. — каза Саймън. — След малко ще дойде.
Клей зяпна нагоре към загрубялото лице.
— Ти си й казал да дойде в къщи? Защо мислиш, че ще дойде?
— Казах й, разбира се — потвърди Саймън. — Ще дойде.
Клей седна на най-долното стъпало, като през цялото време гледаше Саймън. Не знаеше какво да мисли за такъв мъж.
След малко се обърна и видя Дийн да стои зад него и да гледа Саймън. Тя не разбра, че Клей я е видял.
— Какво правиш, Дийн? — каза той, извърна се и я хвана, преди да успее да си отиде.
— Гледам си — каза тя.
— Какво си гледаш?
— Него — каза тя и посочи към Саймън в двора. — Страшно е хубав.
— Ако те хвана да му правиш мили очи, ще ти смъкна кожата от бой, Дийн. Няма да търпя такова нещо!
Той я пусна, но тя не избяга. Погледа още малко Саймън и седна в люлеещия се стол до вратата. Клей я чуваше как се полюлява, но вече не се обърна да я види. Беше зает да мисли дали щеше да има неприятности тази вечер. Знаеше, че не може да се справи със Саймън.
Саймън няколко пъти беше ходил до пътя, но все се връщаше обратно и се разхождаше надолу-нагоре из двора. Не поглеждаше към Клей.
Клей чу, че Дийн спря да се люлее.
— Страшно силен е — каза тя.
— Я гледай какво дрънка тая, дявол да го вземе — каза Клей и изтича по стъпалата.
Стигна до нейния стол и я разтърси.
Тъкмо се готвеше да й се скара, загдето говореше така, и чу Саймън да прекосява тичешком двора. Клей видя, че Шугър идва нагоре по пътя.