Остави Дийн и се смъкна по стъпалата. Когато стигна пътя, Шугър и Саймън влизаха в двора. Той тръгна редом с тях, докато стигнаха къщата.
— Е, хайде да спрем дотука — каза Клей и застана пред Саймън. — Дотука е напълно достатъчно!
Саймън сложи ръка върху рамото на Клей и се вгледа надолу в лицето му.
— Няма да попречиш на приятеля си да се позабавлява, нали, братовчеде?
— Зависи — каза Клей. — Вече става прекалено.
Шугър взе да се отдръпва, но Саймън я сграбчи. Тя не можеше да се пребори с хватка като неговата.
— Ей, бели хора, не искам да се занасям. Съвсем грешно си мислите за мене!
— Чакай, чакай — каза Саймън. — Не говори така, Шугър. Ти мълчи, аз ще оправя всичко.
Шугър не показа, че е готова да му се подчини.
— Нали сте проповедник, мистър Саймън? — попита тя.
— Проповедник съм — каза той.
— Тогава не трябва да закачате цветните момичета. Ще ви благодаря много, ако ме пуснете.
— Не се опитвай да се отървеш от мене, Шугър.
— А пък аз си рекох — каза Клей, намесвайки се, — че ако бихме…
Саймън обгърна Шугър с ръка и започна да я потупва. Тя поглеждаше ту Клей, ту Саймън.
Клей се видя принуден да млъкне и да гледа какво става. През целия си живот не бе виждал подобно нещо. На верандата Дийн стана от стола й дойде до най-горното стъпало, също, за да гледа.
— Мистър Саймън, вие сте най-големият дявол, който съм виждала между белите хора — каза Шугър.
Саймън намигна на Клей в полумрака, като затвори едната цепка на лицето си и отново я отвори. Продължи да тупа Шугър, а Клей го гледаше онемял. Преди Клей да разбере нещо, Саймън вече придърпваше Шугър по-близо до къщата. Бяха чак при стъпалата, когато ги настигна.
— Ей, хайде да се спрем за малко тука — започна Клей. — Ако изобщо знам нещо, то това е, че…
Саймън и Шугър се изкачиха по стъпалата и прекосиха верандата. Клей скочи по стъпалата след тях.
Когато стигна до вратата, не можеше да направи ни-, що. Саймън и Шугър бяха влезли; оставиха го да стои на вратата с Дийн.
Обърна се, погледна Дийн и втренчи поглед в нея, докато тя продължаваше да гледа навътре. Бутна я.
— Страшно особен мъж, — каза тя.
Бутна я отново, изтласка я на верандата и влезе вътре да види къде отива Саймън.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Клей успя да намери една лампа в тъмната къща. Запали я набързо и изтича към стаята на Саймън. Стигна, преди Саймън да успее да затвори вратата.
— А бе аз не съм по-придирчив от другите — започна Клей, — но когато става въпрос да се водят черни момичета…
— Остави лампата на масата, Хори — нареди Саймън. Той почака Клей да изпълни нареждането му.
— Когато пристигна днеска — каза Клей, — бях много радостен да те посрещна, но…
Саймън извади револвера си и го постави на масата до лампата. Клей го виждаше за първи път и беше твърде изненадан, че Саймън носеше оръжие.
Пистолетът беше барабанлия с шест патрона и пружинен спусък. Подобно оръжие в ръцете на човек като Саймън Дай изглеждаше опасно. Клей премигна от блясъка му под светлината на лампата.
— Не е нужно да оставаш, Хори — каза Саймън, като му посочи вратата. — Можеш да излезеш.
— Ето ти на! — каза Клей. — Не искам да помислиш, че съм по-негостоприемен от другите, ама…
— Братовчеде — каза Саймън, — съжалявам, че ще трябва да те разочаровам, но не е в характера ми да свиря втора цигулка. Ще трябва да излезеш навън и да почакаш.
Той отиде при Шугър и започна да я гали.
След това Клей не можеше да стори нищо повече и той отстъпи към хола. Застана там и се загледа в стаята, докато Саймън тръшна вратата. Премина с несигурна стъпка през хола и отиде към верандата.
Дийн стоеше на вратата.
— Страшно смешен мъж — каза тя.
За миг Клей се вгледа в нея и след това я избута от вратата.
— Млъквай, Дийн, по дяволите! — каза той.
Когато Клей седна, Дийн дойде и приседна на крайчеца на съседния стол.
— Да ме вземат мътните, ако някога съм виждал такъв проповедник! — каза той. — Той е наистина Саймън Дай, но се държи като проповедник не повече от мене или Том Роудс.
Спря да говори и се загледа в червения блясък на небето над билото.
— Страшно силен мъж е — каза Дийн, като се поклащаше леко.
— Млъквай, Дийн, по дяволите! — каза той.
В двора се чу шум, сякаш някой търкаше кожа по твърд пясък. Клей подскочи в стола и впи очи в тъмнината. Дийн стисна ръката му, но той не й обърна внимание. Хвана перваза с ръце и се изтегли напред, като приседна на крайчеца на стола.
По едно време му се стори, че вижда някакво тъмно лице по пътеката откъм пътя. Почувствува се неспокоен, защото му дойде на ума, че единственият човек, който можеше да бъде там, е Харди.