— Кой е там? — попита Клей.
— Аз съм, мистър Клей — каза Харди и се приближи до верандата.
— Какво искаш, Харди?
— Дойдох да потърся Шугър, мистър Клей. Ако не беше тая работа, нямаше да ви безпокоя.
— Защо мислиш, те е тука? — попита Клей.
— Мистър Клей — каза Харди, моля ви се, не се опитвайте да ме излъжете. Знам, че не сте такъв човек.
— Шугър ли търсиш?
— Мистър Клей, знаете много добре, че нея търся. Моля ви се, не се опитвайте да ме излъжете, мистър Клей.
Харди стигна до стъпалата. Оттам можеше да гледа през отворената врата в хола. Не светеше никъде освен в стаята на Саймън.
— Шугър ли ти каза, че е тука, Харди? — го попита Клей.
— Не, сър.
— Тогава какво те кара да мислиш, че е тука?
— Мистър Клей, не се опитвайте да ме излъжете. Оня бял човек й каза да дойде тука.
— Шугър ли ти каза, че той е казал?
— Не, сър.
Клей се заслуша. Стори му се, че чува Саймън, но не беше сигурен. Толкова неща се въртяха в главата му, че беше трудно да се съсредоточи само в едно от тях и да не се занимава с другите.
— Какво мислиш да правиш, Харди? — попита Клей.
— Дойдох да взема Шугър — каза твърдо Харди.
В гласа му Клей долови решителност.
Харди беше жълт негър и Клей знаеше, че не може да се оправи с него, както се оправяше с черните негри.
— А бе, мистър Клей — каза тон, — няма защо да се опитвате да ме излъжете. Нямам лоши чувства към вас и не искам да имам. Но дойдох да си взема Шугър и да си я отведа в къщи. Затова съм тука, мистър Клей.
Клей усети, че зад гърба му Дийн мърда върху крайчеца на стола. Нямаше нужда да я поглежда, за да разбере, че тя наблюдава Харди.
— И аз не знам какво да ти кажа, Харди — започна неловко Клей. — Днес ни дойде на гости Саймън Дай, пътуващият проповедник; сега е в къщи с Шугър. Чини ми се във всеки случай, че ти го знаеше още отначало.
— Да, сър, мистър Клей — каза Харди и се изкачи по стълбите. — Не искам да забърквам разни каши. Не съм такъв човек.
Когато стигна най-горното стъпало, той се спря.
— Белите са виновни — каза Харди. — Не обвинявам Шугър. Хич даже. Оня бял човек я накара да дойде тука и тя нямаше да дойде, ако той не й беше казал. Винаги белите забъркват разни каши с цветните.
— Какво смяташ да правиш сега, Харди? — попита Клей неспокойно.
— Дойдох да си взема Шугър в къщи.
Харди пресече верандата към вратата. Клей скочи и го изпревари до прага.
— Няма да правя кавги във вашия дом — му каза Харди.
— Аз ще отида да съобщя на Шугър, че си дошъл да я вземеш — каза Клей.
Напусна верандата и премина през тъмния хол, без да изчака какво ще отговори Харди. Стигна до вратата на Саймън, натисна леко дръжката и влезе вътре. Едва когато беше в стаята, разбра, че Харди го е последвал и стои зад него.
Той прекоси стаята и вдигна фитила на лампата.
Саймън видя само Харди. Посегна за револвера си на масичката до кревата. С един скок застана на крака пред тях и зареди пистолета с вдървения си палец.
— Не насочвайте това нещо към мене, мистър Саймън — каза Харди гневно. — Хич не мога да търпя такива работи!
— Я си затваряй устата и се махай от къщата! — извика му Саймън. — Мразя да ми се фукат негри! Омитай се оттука, черна муцуно!
В този миг Саймън изглеждаше съвсем различен. Когато пристигна следобеда, облечен в черен, изпрашен костюм, с плетена черна папийонка и черна шапка, той напълно приличаше на странстващ проповедник, който излиза от колата си, за да си отпочине след дълго и уморително пътуване. Сега, в светлината на газената лампа, на фона на боровите дъски, изцапани с жълти, смолисти петна, имаше вид на дивак, който дебне някое животно в гората.
— А бе най-добре е да уредим тая работа мирно и тихо — каза Клей плахо, без да сваля поглед от пистолета в ръката на Саймън.
Не му обърнаха внимание. Харди отказа да се дръпне. Пристъпи няколко крачки напред, като гледаше лампата на масата.
— Стой си на мястото или ще те застрелям — заплаши Саймън. — Не ми се фукай! Знам как да се оправям с жълти негри като тебе.
Клей разбра какво ще става. Отскочи към стената.
Харди се хвърли напред и се опита да стигне или лампата на масата, или пистолета в ръката на Саймън. Но не можа да хване нито едното, нито другото. Когато беше на една ръка разстояние, Саймън стреля в него. Експлозията от късия пистолет разтърси паянтовата къща до основи. От дупките по тавана изпопадаха бучки пръст, а от пукнатините на облицованите с борови дъски стени се посипаха тресчици.
Клей се помъчи да реши дали да вземе пистолета от Саймън, или да си стои на мястото. Остана си, където беше.