Блажен си, дори ако само си наясно, че този път е проправен и за теб\---
Макар и да се чувствуваш все още твърде далеч от началото на този път, самият факт, че знаеш за пътя, ще ти даде вече сили да го търсиш, въпреки всички трудности, - а ако съзнаваш, че вече си стъпил на него, ти съзнаваш също, че трябва само да продължиш да вървиш напред с твърда крачка, за да намериш един ден в себе си своя Бог. –
6.4 <<< ИСТИНА И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Онова, което ти се струва така добре обосновано в сферата на твоята представа,, че устоява на всички пристъпи на мисълта ти, се обявява от теб за „истинно“. За „истина“ обявяваш и немалко образни представи, които не можеш да разрушиш още днес и разчитайки само на своите сили, макар че по-късно, когато други успеят да ги оборят, те ще престанат да бъдат истинни и за тебе. —
Така всяко поколение е пазило своята истина като скъпоценност, съхранявана най-грижливо за следващите поколения, но за тези поколения това наследство не е струвало и пукната пара...
Въпреки всичко „истината“ продължава да се котира високо и в наши дни, макар често пъти да е стоял открит въпросът: - какво все пак в даден момент трябва да се приеме за истина?!-
Искаме ли сега да говорим за „исти-ната“, ще се наложи съзнателно да се откажем от онова, което е минавало за „истина“ в едно или друго време!
Всяко поколение, освен своите тясно ограничени във времето разбирания, е познавало и една истина, която е устоявала на опитите на следващите поколения да я обезсилят - за такава само истина ще става дума тук.
А погледнато в този смисъл, трябва да се приеме за истина, че всяко човешко познание, постигнато по мисловен път, си остава фрагментарно и разпокъсано и че прословутото овладяване на природата от човека - въпреки всички победи над природните стихии - е принудено твърде скоро да признае наличието на
определени граници, които човешката воля не е в състояние да надхвърли. -
От тази истина е изведено по мисловен път заключението, че областите на познанието и могъществото, оставащи недостъпни за човека, били поле за всесилната изява на нечия друга воля. Чрез това умозаключение обаче се създава една представа, която много лесно може на свой ред да бъде съборена, тъй като й липсват основите, върху които би трябвало да се крепи истината, позволяваща да се направи такова заключение...
Независимо че дедуктивното мислене е в състояние да създаде образни представи, символизиращи по най-добър начин истината: - то самата истина, Доколкото става тук въпрос за нея, не може никога да бъде измислена или изведена! -
кР
айната истина се извисява далеч
над всяко мислене и си остава вечно недостъпна за мисълта освен в случаите, когато един човек не срещне в себе си Действителността и не се вживее действително в обекта на своите търсения, за да го предостави след това в дар на своето мислене.---
Безброй пъти хората са си измисляли „Бога“, убедени, че са постигали Божеството чрез мислене.
Но и най-изтънченото мислене е имало за резултат само един идол, създаден по човешки образ: - една въображаема структура, съществуваща единствено като лишен от всяка сетивност призрак, и то само във въображението на човешките мозъци...
И наистина няма нищо чудно, че никога не са липсвали хора, които са отказвали да вярват в такъв „Бог“, - остава обаче почти необяснимо защо подобно измамно порождение на мозъците все отново и отново е намирало готови да
му се поклонят следовници! —
Премалцина са били по всяко време онези, които нито са отричали, нито са вярвали, а вместо това напълно са се отвръщали от измисления кумир, за да преживеят в себе си своя жив Бог в неговата реалност.