А всяка представа бледнее пред преживяното по този начин!
Никакво въображение не е в състояние да се извиси до това преживяване\ Никаква мисъл не може да го опише и никаква дума - да го предаде! -
Единствено преживяващият знае за него, съзнавайки Ц благодарение на самото преживяване, - че наистина преживява онова, което не само носи името „Бог“, но и отвеки во веки е само по себе си Божество...
Тук съмнението, способно да подрони и най-будното познание на мисълта, се е
завинаги лишило от всяка власт\ Става въпрос за вникване в най-съкровената основа на живота в собственото ,гАз“.---
Както лампата, запалена в един пъстроцветен абажур, показва цветовете на отделните стъкълца, но остава сама по себе си безцветна вътре в абажура, така се изявява и Божеството в средоточието на човека, - проявява се в него по съответствуващия му индивидуален начин, но си остава такова, каквото вечно е било и е. -
Съединено по такъв действителен начин със своята Праоснова, земното съзнание на човека едва сега вниква в действителната истина и в действителността на тази вечна истина!
Чак сега то прозира какво наистина и в действителност е Бог\ - Тук избледняват и помръкват всички предишни представи за Бога! Който по този начин преживее в себе си Божеството и своята собствена действителност в него, той съвсем не се нуждае вече от образ и сравнение, и само когато иска да поучи другите, му се налага заради тях да създаде образ и сравнение, за да може словото му да събуди вътрешния им усет. -
Ала сричане и безпомощно поясняване си остава неговата реч, Колкото и да се старае с най-различни словесни образи да разкаже за това свое преживяване...
Единствено човек, който по този именно начин е преживял в себе си своя жив Бог, знае с непоколебима сигурност за Бога, пак той единствен знае и за себе си с непоколебима сигурност!---
Но и това високо стъпало е само пред-условие за всяко по-нататъшно развитие в духовния свят, макар и премалцина през всички времена да са стигали или пък да са надхвърляли през земния си живот това стъпало. —
Престъпление е да се говори за Бога, дори и с най-красивите възможни думи, ако изричащият ги не е абсолютно сигурен, че това стъпало е зад гърба му!! -
А ако го е достигнал, той знае и дали наистина е призван да поучава, защото единствено призваният не би осквернил името Божие.
На него му се „дава“ какво трябва да говори от ония, които са получили повече от него, понеже преди цели хилядолетия са били вече на пътя, по който той едва днес поема. —
Невъзможно е да преживееш в себе си своя жив Бог, без да си осъзнал духовното водачество на старшите Братя на човечеството...
И те е трябвало да встъпят някога под такова водачество на пътя, преди да са се съединили в себе си със своя жив Бог. -
Много по-големи обач£ са били изискванията към тях, избраните да станат помагачи на всички заплашени от мрака човешки души...
Много по-тежко бреме е било възложено на техните плещи...
Така те са получили още през земните си дни способността да встъпват с пълно и будно съзнание в света на Духа, - в света на субстанциалния Дух, който те са познавали като своя родина дълго преди да получат земно тяло като човеци на тази земя.---
Прецени сам днес, когато вече знаеш за тези неща, какво имат да ти кажат -макар и с неясни думи - някои стародавни легенди, Колкото и „глупави“ да си ги смятал досега. -
Аз обаче мога да ти кажа само това, че говоря с най-пълна сигурност, като човек, който описва единствено неща, преживени от самия него. -
Ако искаш някога да стигнеш до преживяването на своя жив Бог в себе си, ти не ще можеш да се лишиш от помощта на своите живеещи вече в Духа братя, както се лишават всички ония, които -Колкото и да се стремят да намерят Бога, изследвайки всяка висота и обглеж-дайки всяка дълбина, - си остават все така в плен на собствената си самонадеяност, стараеща се неизменно да им внуши, че не се нуждаят от духовно-човешка помощ.