да стигнеш в себе си до своя Бог\---
А и той никога не ще „разбере“ твоите постъпки, за него те ще си останат винаги проява на самонадеяност, понеже всичко духовно, в това число и твоят Бог, е за него просто химера на единствената от всички подвластни нему твари на тази земя, която въпреки всичко му се струва „чужда“.
Той самият няма никога да влезе в борба с теб!
Твърде голямо е презрението му към тебе. И в тази битка той си остава „княз“ на земното животно и предоставя на слугите си задачата да се сражават с теб...
Затова е толкова неравна тази борба, в която един е принуден винаги да мери сили с мнозина - а в повечето случаи един-единствен от тях би бил достатъчен, за да удържи победа над теб, ако могъщите сили на Духа не укрепваха все отново и отново твоите.---
Съдбовен е денят, в който ти се опълчваш вътрешно срещу могъществото на този невидим княз с твърдата решимост да отхвърлиш завинаги властта на онзи, комуто освен неговото собствено войнство служат и дълбоко падналите някогашни „Майстори“ на възвишената Светлина,..
Отначало може лесно да ти се стори, че всичко това е само детска игра, разигравана от самия тебе и без всякакви последици в невидимите космични сфери.
Скоро обаче ще промениш мнението си и ще започнеш достатъчно ясно да виждаш с кого си дръзнал да се бориш...
Г Ала каквото и да те сполети: - не падай духом и знай, че близка е помощта свише, - дори тогава, когато ти се струва, че поражението ти е сигурно\---
--------------1
Не е възможно да бъдеш победен,
стига само твоята увереност в победата
да се уповава единствено на силата на Духа.
Претърпелите поражение са били винаги прекалено сигурни в собствените си сили, така че на помощта, изхождаща от силата на Духа, й е било попречено да подкрепи тяхната борба.
Само ако дадеш възможност на силата на Духа да вземе участие в твоята борба, тя ще застане до рамото ти...
Не най-лошите и не най-страхливите са онези, които не са склонни да допуснат такова участие. -
Не винаги е признак на самонадеяност, когато някой смята, че ще може да реши борбата само със собствените си сили. —
Винаги обаче е тесногръда човешка заблуда да се вярва, че някой би могъл и без духовна помощ да постигне тук победа. ---
На него тогава е невъзможно да му се помогне, Колкото и наложително да се нуждае от духовна помощ, тъй като с всички свои действия той отблъсква помощта, която е готова да изведе борбата му до победен край...
Който иска да е сигурен в победата си тук, не бива никога да се стреми да я постигне със собствени сили!
С признателност трябва да приеме той победата, извоювана за него от възвишената сила на Духа. - -
Винаги трябва да е наясно в себе си, че волята му да води тази борба е всичко, което се иска от него от страна на Духа, но че изходът от борбата може да се реши единствено от самия Дух...
А онзи, който си въобразява, че може да извоюва победа със собствените си сили, не знае още какъв е залогът в тази борба: - не подозира, че в случая става всъщност дума не за друго, а за откъсване на земното в него от оковите на земята, за да може то да се съедини
к.
с Духа. -
И след като победата е извоювана с помощта на духовните сили, ти ще трябва наистина да останеш със своята зем-ноживотинска природа подвластен на „Княза на този свят“, докато продължаваш да живееш на тази земя; - но само тленното в теб остава в неговата власт...
А онова, което ти принадлежи като на земен човек извън тази тленна субстанция - с каквито и думи да го обозначаваш, - ще си остане твое притежание и след земната смърт, ще ти принадлежи - на теб, съединен сега с нетленния - во веки веков...