А ако лампата имаше способността сама себе си да усети, - цялата просияла в светлина там, където преди това е тънела в мрак, - щеше да осъзнае само най-вътрешното си ядро и само в него би могъл да стигне до съзнанието й протичащият през нея енергиен ток. —
Така и ти ще преживяваш винаги само най-вътрешната си същност, когато се съединиш един ден със своя жив Бог...
Тогава твоята най-съкровена същност ще засияе в теб в лъчезарна яснота, - оживотворена от живата Светлина на Божеството!
Ти самият няма да „станеш Бог“, но през теб ще протече токът на божествената сила...
Не ще можеш во веки веков да преживееш нищо друго освен самия себе си и оживелия в тебе опит\----
Същото сравнение ще ти помогне да разбереш какъв е смисълът на думите ми, че ще намериш съвършенство само в
97
7. Пътят към Бога
Бога и че съвършенството на другите няма никога да направи и тебе съвършен.
Крушката, през която не протича електрически ток, може по своята конструкция да е напълно пригодна да засияе с дивна светлина, но въпреки всичко си остава тъмна. Нейното съвършенство ще се прояви едва тогава, когато се включи в електрическата верига.
Така и ти можеш да изпълниш всички предварителни условия за вътрешното си съвършенство, - но съвършенство ще постигнеш само в съединение със своя Еог\---
Колкото и много да са лампите на дадено място, ще засветят винаги само ония, през които протича електрическият ток.
Сиянието на другите няма никога да накара невключената в мрежата лампа да засвети.
Така и ти ще постигнеш съвършенство
само ако се стремиш за себе си към своето съвършенство, и съвършенството на всички останали няма за нищо да ти послужи, докато не постигнеш сам в себе си единение с Бога...
Чуй ме: става въпрос да откриеш в себе си своя вечен живот!
Ще съумееш да го постигнеш само като усъвършенствуват онова, което трябва да бъде доведено до съвършенство в теб. -
Трябва да осъзнаеш вечния си живот, както съзнаваш живота си във външното всекидневие, а постигнеш ли го веднъж в себе си, това съзнание ще си остане твое вечно притежание...
Прецени сам дали постигането на тази най-висока цел не оправдава непрестанните ти усилия?! -
Понякога ще се нуждаеш наистина от пълно напрягане на всичките си сили, за
ч
Lpp jjjf Л er оси
да не я изпуснеш от очи...
Това без съмнение ще постави към теб много изисквания, които са в противоречие с въжделенията на земното животно и често пъти не съвпадат с твоите земни предпочитания...
И при всичките си усилия няма никога да постигнеш тази цел, ако не ти бъде оказана помощ, изхождаща от самата
1
цел. -______^_
В крайна сметка всичко зависи от това дали си готов да приемеш помощта. -
Началото, средата и крайната цел на този път са в самия теб и единствено в себе си ще получиш и помощта свише! —
Ще почувствуваш тогава как силите ти от ден на ден нарастват и онова, което отначало ти се е струвало толкова тежко, че си бил готов да се отчаещ, ще бъде по-нататък преодоляно почти без усилия по твоя път.
Колкото повече се приближаваш към
целта, толкова по-голяма помощ ще получаваш и толкова по-сигурно ще я усещаш. -
Така вървежът ти напред ще укрепва твоите сили, защото пътят става все по-стръмен, докато не стигнеш най-после върха на свещената планина...
Там настъпва краят на неуморните ти усилия!---
Ала не мисли, че и откритията ти привършват! -
Безкрайно е намереното от теб и вечно ще откриваш нещо ново в него!----
Съединен в себе си със своя Бог, ще усъвършенствуват онова, което единствено в теб е могло да постигне съвършенство, - и така ще се превърнеш за себе си в един невероятно богат източник на открития, който остава во веки неизчерпаем! —
Тогава и царството на субстанциалния Дух ще се разкрива все повече за