Твърде неподходящи са средствата, използвани от теб за постигането на нещо, което никога не би могло да се постигне по този начин!...
Все едно да се опитваш да сечеш дърва с джобно ножче, или да изравяш руда с голи ръце!
Ала аз ти казвам, че силата на мисълта е едно наистина изпитано оръдие, доколкото става въпрос за вникване в земните неща, - то обаче става веднага непригодно, поискаш ли с негова помощ да постигнеш познание на онова, което се корени в Духа! -
Тук може да ти помогне само силата на вярата!
Недей мисли, че постигнатата чрез нея сигурност отстъпва на онази, която ни дава силата на мисълта там, където тя е единственото подходящо оръдие!—
Ти все още свързваш с думата „вяра“ готовността да се приеме „на доверие“ онова, в което човек „вярва“ или само си въобразява, че „вярва“! Силата на вярата обаче е вътрешна сигурност, че ще бъде постигнато обещаното от нея!-
Решен веднъж по този начин да „вярваш“ в ,£ога“, няма, разбира се, да вярваш вече на онези, които се опитват да ти представят като истина древни заблуди, измътени в тесногръдата люпилня на собствените им мозъци! —
Ще вярваш единствено на себе си, довериш ли се веднъж на силата на вярата!---
В себе си ще я откриеш дейна, и онова, което тя има да ти разкрие, ще се корени дълбоко е теб самия!-
В себе си ще преживееш онова, на което тя може да те научи!---
Само каквото в себе си преживееш, приятелю мой, ще стане твое трайно притежание!-
Ако нещо не ти стане така сигурно, както собственото ти земно тяло, нямаш право да смяташ, че си постигнал „сигурност“ по отношение на него! —
Ако не схванеш нещо така, както схващаш самия себе си, значи не си го схванал изобщо! -
Ако в нещо не „вярваш“ така, както вярваш в собственото си земно съществуване, значи нямаш истинска „вяра“!—
Аз искам да те поведа към „вярата“, - към такава вяра, за каквато можеш да носиш отговорност пред самия себе си!
Искам да те поведа към „вяра“, от която никога вече да не се отречеш!
Към такава „вяра“ искам да те поведа, която ще надживее твоите земни дни!
Едва тогава ще можеш да свидетелствуваш, че наистина трябва да вярваш в “Бога“! —
Едва тогава и онзи, в когото „вярваш“, ще те признае действително за „вярващ“! —
Преди това всяко „верую“ е лъжа! Преди това всяко „верую“ е само декларация в полза на една илюзия, смятана от теб самия или от някой друг за свещена! -
Но ако един ден преживееш сам онова, което може да се преживее, ще бъдеш занапред спасен от всяка заблуда! —
Когато преживееш онова, което единствено силата на вярата може да ти дари като преживяване, ще постигнеш такава сигурност, каквато никой никога не ще може да ти отнеме!—
Ако си се доверил на силата на вярата, непременно ще имаш един ден пълното право да заявиш: «Аз вярвам в бога!»
6.2 <<< СИГУРНО ПОЗНАНИЕ
Едно е безспорно - ти няма никога да стигнеш до сигурно „познание“, ако преди това пътят ти не е бил осветен от силата на вярата\---
Слушай, и аз някога се лутах по пътищата на заблудата, тъй като не познавах още себе си! -
И аз бях в плен на собствените си илюзии, преди да ме намерят онези, към които съм принадлежал много преди да се родя в земно тяло като син на тази земя!---
Имам пълното право да свидетелствувам на какво е способна сигурността, защото сам бях принуден да изпитам и силата на заблудата\ —
Аз наистина познавах пътя, водещ към целта, и сам се превърнах в „път“ още преди да ми бъде възложена задачата да покажа този път и на другите!---