Осъзнах себе си във вечно сияйната Светлина и едва тогава ми бе вменено в дълг да даря Светлина и на всички онези, които тънат в мрак!---
Едва тогава ми бе наредено да събудя от съня на мрака всички, до които достигат думите ми!-----
И аз някога трябваше да се доверя на силата на вярата, преди да постигна сигурно познание! -
А от мен се изискваше много по-голямо доверие, отколкото би се очаквало някога от тебе! -
Дойде ден, когато трябваше да се подготвя да напусна завинаги този земен живот, и само силата на вярата можа да ме подтикне да се подложа на едно изпитание, което можеше да означава край на земното ми съществувание, но можеше наистина да ми дари за първи път и буден живот, макар че аз нито подозирах, нито пък - още по-малко! -знаех за тази втора възможност...
Затова имам пълното право да твърдя, че можеш наистина да се осланяш на силата на вярата\
Мога също така да заявя, че постигнатото от теб сигурно познание ще отговаря на степента на твоето упование във възвишената сила на вярата! —
Тук съвсем не става въпрос за някакво противопоставяне на „вяра“ и „познание“, защото онова, което наричам „вяра“, е необходима предпоставка да стигнеш до „познание“!---
Само силата на вярата те прави способен да получиш сигурно познание! - -
Докато продължаваш да изпитваш съмнения и не се решаваш да се уповаваш на силата на вярата, не можеш да очакваш да станеш „знаещи! -
Става въпрос за една верига с взаимно преплетени звена.
Необходимо е упование в силата на вярата, а същата тази сила на вярата укрепва в теб упованието, от което се нуждаеш, за да достигнеш познание!---
Това „познаниеи не е опознаване на някакви причинни връзки!
Това „познание“ е сигурно вникване, незнаещо вече никакви съмнения и укрепено вътре в себе си!—
За постигналия такова познание „доказателството“, изисквано от мисловното, земно познание, е само полумярка, от която той спокойно може да се откаже, защото самото му познание е за него и доказателство за обекта на това познание!---
Както човек, натискащ копчето на електрическия звънец, няма нужда тепърва от „доказателства“, че това може наистина да доведе до прозвучаването на звънчевия сигнал, - както не му е необходимо и да познава съответната причинна връзка, за да задействува звънеца, така и „знаещият“ в Духа вниква в своето познание без „доказателства“ и без да се интересува от причинната верига, необходима, за да може да осъзнае своето познание...
Който иска да постигне сигурно познание така, както зрящият вижда дори когато е напълно неспособен да си обясни самия зрителен процес, ще трябва да приеме, че това познание той не би могъл да постигне без висша помощ, както и зрящият трябва безусловно да приеме, че може да вижда само благодарение на посредничеството на един твърде деликатен орган на своето тяло...
И тук, и там трябва да бъде изпълнено определено предварително условие, за да може целта да стане наистина постижима. -
И най-малкото помътняване на „лещата“ на окото ти би те лишило от твоята способност да виждаш или поне би намалило тази способност. Само посредничеството на този малък орган на твоето тяло те прави способен да виждаш. -
А искаш ли погледът ти да стигне до звездните простори или да ти разкрие тайните на микросвета, ще ти се наложи да използваш оптически уреди, изобретени и произвеждани от самия човек. -
Всичко това ти се струва напълно в реда на нещата и никога не би ти хрумнало, че би могъл да виждаш и без помощта на окото или че би съзрял пръстените на Сатурн и без телескоп. —