Ти отдавна си разбрал, че дори и най-прецизният телескоп не е в състояние да ти покаже най-отдалечените звезди, както и че най-добрият микроскоп не е достатъчен, за да видиш онези най-малки частици, до които можеш да стигнеш по логически път, макар и никое човешко око да не ги е виждало. -
В духовната област обаче ти се струва, че можеш да минеш без каквато и да е помощ! -
Не виждаш никаква пречка да си „на ти“ със своя ,”Бог“ и в „безмерната“ си самонадеяност - защото тук ти наистина си загубил всяко чувство за „мярка“ -настояваш, че нищо друго не бивало да застава между теб и твоя “Бог”...
Приличаш на дете, което посяга да улови месечината, защото тя не му се струва по-далечна от играчката, окачена от теб на прозореца! —
Между себеподобните си тук на земята ти си склонен да признаеш съществуването на много съществени степенни различия. -
Както и да наричаш „величията“, пред които се прекланяш: - те във всички случаи са хора като теб, колкото и да чувствуваш тяхното превъзходство в познанията и уменията им, в тяхната мъдрост и сила или просто в унаследеното им право да властвуват. —
Колко силно трябва да подценяваш царството на Духа, щом не предусещаш, че и в това царство има подреждане по степени и че трябва да се изкачи една почти безкрайна йерархична стълба, преди да се стигне до най-високостоящите духовни Князе, които, живеещи в най-съкровената Светлина на Божеството, наистина да съответствуват на образа, създаден от човешката фантазия за най-възвишените „ангели“, за „серафимите“ и „херувимите“.-----
Някои от себеподобните ти тук на земята са станали за теб „князе“ и доколкото творческата сила на човешкия дух оценяваш по-високо от всяко княжеско достойнство, ти познаваш хора, имащи едва ли не свръхчовешки постижения в областта която наричаш „духовна“; - но и най-възвишеният, почитан от теб по този начин човек, е стигал, докато е живял още в земната си дреха, едва до най-ниското стъпало на онези, които живеят вече в субстанциалния Дух. - —
Как можеш тогава да си въобразяваш, че ти, който още на земята свеждаш глава пред „високопоставените“, си бил тъй близо до своя „Бог“, та между теб и него не съществувало нищо друго?!? -
Е, да - ако става въпрос за оня идол, който сам си си създал по свой образ и подобие, - тогава наистина имаш право! -
Искаш ли обаче да се съединиш със своя БОГ, който пребъдва отвеки во веки и се разкрива в теб, ще трябва да се откажеш от тази глупост! —
Тогава ще започнеш сам да разбираш, че имаш тук нужда от помощ, и веднага щом осъзнаеш това, ще получиш и самата помощ.---
Помощ има за всеки, стига той да я иска!---
Самата Прасветлина, смятана от теб в твоята заблуда за тъй лесно достъпна без каквито и да е междинни степени, си е създала на тази планета помагачи и те ще съумеят да те достигнат, стига сам да искаш да бъдеш достигнат! —
С други думи, а често пъти и с други алегории съм ти говорил в другите си книги неведнъж за тази помощ, а сега искам да кажа нещо повече за онова вътрешно състояние, в което ти самият трябва да се намираш, щом поискаш да стъпиш на пътя към Бога...
След като тръгнеш по този път, твърде скоро ще откриеш, че не ще можеш да продължиш по него, ако не получиш възвишена помощ. —
Щом откриеш това, значи си вече готов да получиш тази помощ! ----
Не се старай да узнаеш откъде идва тази висока помощ!
Бъди обаче сигурен в себе си, чрез силата на вярата, че непременно ще ти бъде оказана помощ!
Тогава ти с пълна сигурност ще я получиш, макар и да нямаш представа откъде ти е дошла!
Само тази помощ ще те доведе до сигурно познание!---
Може би ще ти се стори, ако се довериш на първите повърхностни впечатления, че става въпрос за твои собствени прозрения, и едва ли ще се досетиш, че друг ти говори в твоята душа: - един от онези, които живеят на тази земя, но същевременно са осъзнати и в Духовния свят, макар и да са на най-ниското стъпало в йерархията, чиито по-високи стъпала остават по необходимост недостъпни за теб като земен човек.