Само в най-възвишените си мигове ще получиш тази помощ в себе си, независимо дали я осъзнаваш, или не! - —
След това отново ще те налегнат мрачни часове и ти ще стенеш в своята неволя!...
Ще ти се стори, че си „забравен от Бога“, и напразно ще търсиш закрила!...
Но нека в тези мигове не те напуска мъжеството!
Тогава при теб изведнъж ще се върне „вътрешният събеседник“, и всичко, което те е измъчвало, постепенно ще те напусне!—
Постоянството ще те доведе до целта и ще осъзнаеш, че си под водачеството на възвишени сили\---
Ти си се подготвил чрез силата на вярата!
Сега искаш да получиш сигурно по-знание!
И наистина ще го получиш, стига да го потърсиш в себе си\ —
Докато продължаваш да се луташ, без да знаеш какво искаш, напразно ще очакваш сигурно познание!—
Трябва първо сам да станеш вътрешно сигурен, ако искаш да бъдеш извисен в Духа до сигурността на духовното „познание“!---
А ако си се доверил на силата на вярата, ще станеш несъмнено и вътрешно сигурен! —
Най-дълбоко вътре в себе си ще откриеш извора на всяка мъдрост\ Такова „познание“ ще получиш в себе си> каквото външният свят не може никога да ти даде! - -
Само в себе си, приятелю, можеш да получиш сигурност!---
6.3 <<< СЪНЯТ НА ДУШИТЕ
Потопени в мрака на земноживотин-ското познание, душите на тази земя тънат в дълбок сън по собствена воля...
Съновидения само са всички техни „преживявания“, преди да настъпи пробуждането!
Те още не разбират какво означава будното, действително преживяване. — Единствено събудилият се може да прави разлика между действителното преживяване и самосъздадения илюзорен свят на своите съновидения. -
Твърде рядко до спящия достига още по време на сън съзнанието, че сънува...
Попаднал в плен на този свят на съновидения, той е лишен от силата да се
изтръгне от съня. -
Твърде дълбоко спи в повечето случаи той, - твърде надеждно брани съня си дори тогава, когато до него е стигнал вече призивът на будната Действителност. —
Изглежда почти невъзможно да бъдат пробудени някога душите! Всяко „пробуждане“ е едва ли не „чудо“!
Та те искат да сънуват, тези души! -
Липсва им волята да се пробудят! -
Потънали в царството на съня, душите се страхуват да не настъпи краят на техните съновидения!
Само сънуваното в спящо състояние „преживяване“ им се струва достойно да бъде преживяно...
Те се ужасяват от мисълта, че ще трябва да се откажат от съня си. -
В спящо състояние всяка душа сънува своя собствен свят, макар този сънуван
свят да е един и същи за мнозина. -
По същия начин душата сънува един свой далечен, чужд „2>ог“ в някакъв не-достижимо извисен „горен“ свят и не съзнава, че всъщност си създава един светъл образ и подобие на самата себе си, за да се ашообожестви в този образ. -
Как тогава да разбере, че ще трябва първо да се пробуди, за да намери в себе си, „в Духа и в истината“, своя Жив Бог\---
Запленена от външния свят на своите съновидения, тя търси „вън“ от себе си нещо, което би могла да намери единствено вътре - най-дълбоко вътре в себе си!