В „представата“ си тя проектира извън себе си своята собствена съкровена същност, а далеч над звездните простори си създава, по свое подобие, образ на „Яогд“, на един „Бог“, дължащ съществуванието си единствено на човешката заблуда...
Съблазнителен е този сън на душите, по-дълго, отколкото им е отредено да спят, ги държи той приспани! -
Твърде примамливи са пъстроцветните картини, затова държат все още приспани и онези души, които биха могли вече да се пробудят, защото волята за събуждане от сън е дала първи признаци на живот в тях...
Едва когато волята за пробуждане събуди спящия, той ще може да надмогне самосъздадения си сън! -
В противен случай той би заприличал на онзи спящ, който е събуден внезапно от силен шум, преди да е настъпил часът му, и сега, замаян, твърде скоро продължава да спи и да сънува.
Дори и в съня си душата жадува всъщност за света на Действителността.
Твърде лесно обаче става жертва на заблудата, че тя самата е будна, а всичко действително е само сг»я...
Много по-лесно е наистина да се усещаш на сън близък, дори вече „обединен“ с един самосъздаден „Бог“, отколкото будно и трезво да извървиш онзи път, който може да бъде извървян единствено вътре в теб, за да те доведе един ден до скритата най-дълбоко в тебе цел: - до единението в живия Бог\---
Отдадени неудържимо на опиянението на съня са и всички ония, които разказват как срещнали в себе си Бога и как сами били вече „станали Богове..
Те сънуват трескави сънища, смятайки се за будни, без да подозират, че това тяхно „обожествяване“ е само едно хи-мерично съновидение...
О не, приятелю - искаш ли да срещнеш истинския Бог в себе си като свой жив Бог, ще го преживееш безспорно в
себе си и обединен с него, но по никой начин няма да „станеш Бог“, нито самият ти ще бъдеш „обожествен“!---
Тогава ти по всяко време ще бъдеш наистина „в Бога“ и ще живееш във вечния Божествен живот, обаче: - ти самият не си Бог и никога, дори във Вечността, няма да можеш да „станеш Бог“!
Можеш само да преживееш себе си в Бога и своя жив Бог в себе си, - обединен с него в съзнанието за това преживяване, но и тогава винаги ще си оставаш онзи, който си! -
А Бог „изживява“ себе си в теб „в образ“, Доколкото Божеството никога не може само да се изживее в себе си: - подобно на Слънцето, което събира лъчите на своята светлина с помощта на оптическата леща, в чийто фокус поражда светлина и огън...
Не друго, а твоето мислене, прияте- Мисйптд.
лю, те води до заключението, че ако има Бог, то и ти самият, - постигнал единение с Бога, - трябва един ден да „станеш 2>ог“!
Ала твоето мислене е в плен на съня, то самото е част от твоя сън!
О, не си въобразявай, че си близо до пробуждането, ако мисленето ти продължава да бъде за теб твоята най-ярка светлина! Там, където мисълта ти е е своите права, тя може да ти окаже добра услуга и аз съм далеч от намерението да подценявам твоето мислене. Дълбоко под земята, в мрачните минни галерии, не бих отрекъл ползата от миньорската лампа, но както нейният светлик веднага помръква, щом миньорът се изкачи с нея на дневна светлина, в ослепително ярката белота на лятното слънце, така и всяка мисъл е безсилна, когато се опита дръзко да хвърли светлина върху яркото преживяване на духовно будната Действителност...
Трябва да използваш мисълта си навсякъде, където тя може да ти послужи, но не бива да оставаш омаян от съня роб на своето мислене! -
Дълбоко долу, в мрачните лабиринти на земното преживяване, ще имаш винаги нужда от светилника на своето мислене, - но щом се изкачиш в светлината на Духовното слънце, угаси спокойно мъждукащото пламъче, годно да свети само в мрака. Тук ти се къпеш в лъчите на друга Светлина, чието запалване и поддържане не спада към твоите задължения...