Ако евентуално решаха нещо друго, капитан Ноар щеше да свирне с високочестотната свирка в ръката му. Този сигнал означаваше, че Първа фаза с позиции от Едно до Три на план А се отменя и автоматично в действие влиза план Б, фаза Двойна нула, позиции от Сто и едно до Сто и десет. Което означаваше отвличането да бъде извършено по-надолу по Виа Апиа Антика.
На завоя като огромен диамант, отразяващ италианското слънце, проблясна синият шлем с бял кръст отпред. Носеше го първият униформен моторист от кортежа, който караше по-напред от другите. Отцеплението, както му викаше генералът. Караше с умерена скорост, по-бързо по този разбит път не можеше.
Мотористът забеляза голямата, съвсем автентична табела и спря малко преди нея. Капитан Ноар притаи дъх. Униформеният слезе от машината, изтупа прахта от ботушите си и се приближи още няколко крачки. Гледаше учудено бариерата, надникна зад нея да види дали се работи по пътя. Накрая изръмжа нещо.
Обърна се и вдигна ръце. Първият автомобил бе на около стотина метра преди бариерата.
Отцеплението се върна при мотора си, качи се, завъртя кормилото, върна се до първата лимузина и започна енергично да обяснява на хората вътре какво е положението.
Задната врата се отвори и от нея излезе свещеник в черно расо. Заедно с моториста отидоха пешком до бариерата, като оглеждаха пътя надолу по хълма, по който бе отклонено движението.
Набързо размениха няколко фрази, които капитан Ноар не можа да чуе. Ръкомаханията им показваха, че не могат да решат какво да правят. Свещеникът запретна с две ръце дългите поли на расото си и изприпка покрай първата кола до папската лимузина.
Капитан Ноар не можеше да види добре какво става, но вятърът довя напрегнатите гласове, които разговаряха още по-оживено. Преглътна слюнката в устата си и стисна свирката в ръка.
След малко с облекчение дочу смях. Свещеникът се върна при първия автомобил, кимна с глава на моториста да кара по отбивката и се шмугна в колата.
Генералът добре познаваше врага, който току-що взе рисковано решение.
Кортежът пое вляво след моториста. Шофьорите караха много бавно, като внимателно избягваха неравностите. Когато двата мотора, движещи се отзад, се скриха зад първия завой, капитан Ноар изскочи от храстите, изтича до бариерата, извъртя я така, че да затвори отбивката и отлепи надписа, под който имаше друг:
„Успя бе! Разказа им играта! Избяга от Махенфелд и сега пътуваше за Рим. И ако всичко вървеше по план, нямаше да открият бягството му чак до сутринта! Но тогава вече ще е твърде късно! Ястреба ще е тръгнал за «Нулевата зона».“
Нямаше как да разберат, че се е чупил. Освен ако не разбият вратата на стаята му, което едва ли ще стане, като се имат предвид обстоятелствата. Ан не разговаряше с него, беше се заключила в стаята си в южното крило. Така я разсърди в един спор, че виковете й се чуваха чак на Матерхорн, а от псувните й можеше да се изчерви и дърт докер. Сигурно ги беше научила от пандизчийското си семейство.
Рудолф и Безименния не искаха изобщо да си имат работа с него. Да не говорим пък за пряк контакт. След скарването с Ан той се оплака пред двамата си пазачи от внезапни, остри болки в слабините. Превиваше се одве и пъшкаше като пред умирачка.
— Господи, Боже мой! Това е кувейтски енцефалит — викаше им той. — Видях го преди пет седмици в алжирската пустиня. Мамка им на тия манафи мръсни! Прихванал съм го от тях! Олеле, майко мила! Какво ще правя сега? Ташаците се подуват като баскетболни топки, само че стават по-тежки! Ох, не ми се мисли! Трябва да отида на лекар! Повикайте ми лекар!
— Никакъв лекар! Никакви контакти с външния свят, докато не се върне господарят на Махенфелд — Рудолф бе несломим.
— Тогава се пазете — плашеше ги Сам. — Заразно е!
И след това предупреждение припадна, стиснал с две ръце карантиите си в шортите. Съвсем объркани, Рудолф и Безименния без да искат се отдръпнаха до стената на гостната. Сам се посъвзе малко, но все още превит се завлачи нагоре по стълбите. За да посрещне своя Създател в мир и с подути ташаци.
Рудолф и Безименния го следваха до стаята му на почтено разстояние и изчакаха да затвори вратата. След малко я пооткрехна и забеляза пазачите си далеч в дъното на коридора. Бяха увили лицата си с кърпи и пръскаха наоколо с дезинфекциращ препарат.
Пътят беше чист! За хубаво, хитричко измъкване от Махенфелд!
Лилиан и двамата й помощници трябваше да откарат лимузините към някакво летище на юг. Дочу как Ястреба обясняваше на бившата си съпруга, трета по ред, откъде да минат. Стигало се за четири часа и било много важно да остави колите на някакъв път край западната писта на летището.