— Per favore, signore.46 Къде са ви долните дрехи? Къде сте ги оставили?… Я прегледайте още веднъж самолета!
— Ама това на нищо не прилича — крещеше Девъро. — Как може заради чифт шорти да…
— Che cosa?47 — попита с подозрение капитанът.
— Шорти, бе! — Сам очерта с ръце къде са му гащите. — Къде ще скрия…
— Ахааа — прекъсна го капитанът. — Швейцарецът от планината носи гащи до колената. С джобчета и финтифлюшки. И с много копченца. Копчетата сигурно са кухи!
— Не съм швейцарец! Американец съм! Капитанът вдигна вежди и снижи глас:
— Ахаа… Мафия, а, синьоре?
И разговорът вървеше все в този дух, докато накрая Сам не се разтовари с десет стодоларови банкноти, което пък съвпадна с края на смяната на капитана и Девъро бе освободен.
— Откъде да взема такси?
— Първо си обменете парите, синьоре. Никой шофьор на такси няма да може да ви върне ресто от стодоларова банкнота.
— Не ми останаха стотачки. Имам само по петстотин долара.
— Тогава сигурно ще повикат полиция. Такива банкноти едва ли са истински. Ще ви трябват лири.
„Ох, да ви пикая на страната“ — помисли си Сам. В никакъв случай не му трябваха нервни таксиджии и полицаи. С тях нямаше да може да се осъществи грандиозния финал с отстраняването на Ястреба.
Та така си загуби още почти час на опашката пред бюрото за обмяна на валута, само за да му кажат, че банкноти с такава номинална стойност задължително се проверяват на спектограф.
— Благодаря, синьоре — рече му след малко мустакатата служителка. — Проверихме ги на четири различни машини. Истински са. Ето ви лирите. Имате ли си празен куфар за тях?
Девет и четиридесет и пет. Имаше още време! С такси до Рим щеше да стигне за един час, дори движението да е натоварено. После вероятно ще му трябва още половин час да стигне до южните предградия, откъдето да поеме по Виа Апиа.
Не повече от двайсет минути по Виа Апиа и щеше да е там. Щеше да разпознае мястото по знаците, които успяваше да зърне по време на маневрите. Щеше да стигне в „Нулевата зона“ половин час преди началото на акцията!
Ще спре Ястреба, ще предотврати Третата световна война, ще отърве доживотния затвор и ще се прибере в Бостън с истинска швейцарска банкова сметка!
Мама му стара! Ако имаше две пури, щеше да ги запали едновременно!
Изтича през чакалнята към изхода, над който думата „такси“ беше изписана на три езика. Но щом изскочи на циментовата площадка, дъхът му секна.
Цялото свободно пространство пред аерогарата бе задръстено от коли, натоварени с багаж. Шофьорите се бяха скупчили на групички и така гневно разговаряха помежду си, сякаш подготвяха бунт.
Сам се приближи до един турист:
— Какво става?
— Стачка обявиха, тяхната мамка жабарска!
Сам се дръпна настрани. Джобовете му бяха нафрашкани с няколко милиона лири. Все на някой от паркингите ще намери човек, който да го качи.
Намери го. В единайсет без двайсет. И му предложи пари. Колкото по-бързо кара, толкова повече хилядарки щеше да получи. Мъжът се съгласи.
Единайсет и трийсет и две! Щеше да успее!
Трябваше!
От това зависеше бъдещето му! Ами! Какво има да се залъгва? Животът му зависеше от това!
Гри и Бльо затегнаха вървите около расата. И двамата бяха на колене, скрити във високите бурени под извитите клони на храстите край стария път в подножието на хълма. Готови бяха да изскочат от храсталака и да започнат изпълнението на Шеста фаза — обезвреждането на кортежа. Преобърнатият фиат лежеше точно пред тях и бълваше черен дим във всички посоки. Петимата помощници на папата, двамата шофьори и мотоциклетистът тичаха наоколо и се опитваха да достигнат врещящите вътре турци.
Броят им не представляваше проблем. Като се включат в обгърнатото от дим меле, Гри и Бльо ще действат бързо, стараейки се да увеличат бъркотията. Номерът бе да ги упояват един по един. Руж щеше да помага от западния фланг. Той дебнеше някой да не усети каква е работата и да хукне към колите.
Сега, хайде!
Гри и Бльо изхвръкнаха от храстите и се гмурнаха в суматохата от дим, крясъци и размахани ръце. Полите на расата им се вееха, ръцете им стискаха готови за действие спринцовки.
Един по един хората от антуража на папата се свличаха на земята с щастливи усмивки на грейналите им лица.
— Връзвай ги, връзвай ги! Дай малко въже! — крещеше Гри на турците, които изпълзяха от колата.
— Не много здраво, бе, идиоти такива! — сопна им се Бльо. — Не чухте ли какво каза командирът?!
— Mon Dieu! — стреснато извика той, сграбчи Гри за рамото и с глава посочи нагоре по склона. — Qu’est-ce que c’est ca?48