Проснат по гръб, точно на половината път от тях до лимузините, лежеше Руж, вдигнал право нагоре едната си ръка с чупка в китката, сякаш бс застинал при изпълняване на пирует. Чорапената маска не можеше да скрие олимпийското спокойствие на лицето му. В бързината, изглежда, се бе препънал и забил извадената игла в стомаха си.
— Бързо! — ревна Гри. — Антиотровата! Генералът е помислил за всичко!
— Това му е работата — промърмори Бльо.
— Хайде! — нареди Ястреба, сграбчил с две ръце Гуидо Фрескобалди, който се разпя на висок глас.
Мак видя на отсрещната страна на пътя Оранж, който се прекръсти, преди да изскочи от храстите и да се втурне към папската лимузина. „Излишно е“ — помисли си Хоукинс, папата няма дори да се опита да избяга. Той остави чернокожия си помощник да лежи на задната седалка и в момента излизаше от колата с почервеняло от гняв лице.
Ястреба хвана Фрескобалди за ръката и го повлече към колата.
— Добра среща, господине — поздрави той папата.
— Animale!49 — прогърмя гласът на светия отец. — Uccissore! Assassino!50
— Какво казваш? Не те разбрах.
— Basta! — изпепеляващ гняв струеше от очите на Франческо, очи на великан в тяло на простосмъртен. — Убий и мен! Щом убиваш чедата ми! Чеда на Бога! Убиваш невинни! Убий ме де! Прати ме при Христос! И нека Бог се смили над душата ти!
— Абе я си… глей работата и млъквай! Никой никого няма да убива.
— Нали виждам с очите си! Чедата божии са мъртви.
— Виждаш — грънци! Няма им нищо и никой няма да пострада.
— Всички са мъртви — вече по-нерешително проплака Франческо, докато оглеждаше наоколо с тревога.
— Толкова са мъртви, колкото и ти. Щяхме ли да ги завързваме, ако не бяха живи? А кажи де! Оранж! Насам!
— Si Generale51 — Оранж се приближи, заобикаляйки автомобила отзад, като не преставаше да се кръсти.
— Вади цветнокожия от колата. Сигурно е гостенин на папата.
— Той е свещеник! Мой личен помощник!
— Айде бе? Внимателно, Оранж — обърна се той към италианеца, който измъкваше младия свещеник от автомобила. — Сложи го в храстите и поразхлаби малко яката на расото му. Ще заври с това пончо. Я, глей каква жега е.
— Значи, искате да кажете, че всичките са живи? — попита Джовани, все още учуден.
— Разбира се, че са живи — отвърна Хоукинс и даде знак на Вер да приготви Фрескобалди за размяната. Двойникът на папата седеше умислен.
— Не вярвам! Убихте ги! — упорстваше папата.
— Абе няма ли да млъкнеш! — това не бе въпрос.
— Чуй ме добре. Не знам ти как се справяш с командването, но предполагам, че можеш да различиш жив от умрял човек, нали?
— Che cosa?…
— Капитан Гри! — Макензи помаха на маскирания скандинавец, който тъкмо овързваше един свещеник на земята до първата лимузина. — Вдигни го тоя и го донеси насам!
Гри изпълни заповедта. Хоукинс хвана папата за дясната ръка и му рече:
— Ето. Допри си пръстите до врата му. Виждаш ли? Има ли пулс, а?
Папата присви очи, вторачен съсредоточено във върха на пръстите си.
— Сърцето… да, бие. Значи истината казвате. Ами другите? И техните ли сърца туптят?
— Вече ти дадох дума — отвърна сухо Ястреба. — Трябва да те порицая, господинчо. Командирите на противника не лъжат, когато са сигурни, че ще те пленят. Ние не сме животни. Хайде, че нямаме много време — Ястреба даде знак на Вер да доведе упоения Фрескобалди. — Извинявам се, но ще трябва да ти сменим дрешките. Аз ще…
Макензи изведнъж замлъкна. Папа Франческо не сваляше очи от Фрескобалди. Той веднага позна оперния певец, който избръснат гладко и без мустаци, приличаше на Джовани Бомбалини много повече, отколкото самия Бомбалини.
— Та това е Гуидо! Гуидо Фрескобалди! — светият отец така извика, че го чуха сигурно чак в пристанището на Неапол. — Гуидо от моята кръв! От моята плът! Madre di Dio!52 И ти ли си с тия еретици!?
Синьор Гуидо Фрескобалди се подсмихваше.
— Che gelida… manina… a rigido esanime… ah la-la… la-laaa…
— Той e наистина, само че от тази сутрин малко се е шеметосал. Така ще е известно време. Хайде сега да свалим някои нещица от теб и да му ги сложим на него. Капитан Оранж! Капитан Вер! Помогнете на господин Франческо.
— Я го вижте! — Ястреба говореше гордо, като генерал, превзел вражеска крепост. А всъщност държеше ухиления Фрескобалди, вече преоблечен. — Много му отива, нали?