Потресеният Франческо не можа да се сдържи и извика:
— Jesus et Spiritus Sanctus!53 Грозният Фрескобалди на мое място! Господ наистина е чудотворец!
— Като два снаряда от един калибър сте.
Светият отец едва събра сили да попита:
— Слагате… Фрескобалди… на трона на Свети Петър?
— Само за около два часа, ако е рекъл Господ и ако изчисленията ми са верни.
— Но защо?
— Нямам нищо против теб лично. Доколкото знам, не си лош човек.
— Защо тогава? Кажете, за бога, защо? Това не е отговор.
— Не съм и мислил да ти отговарям — отвърна Ястреба. — Само не викай повече, че с тоя глас ще ме капичнеш. Откъде ги вадиш тия децибели, бе?
— Тогава докато не се капичнеш ще викам, ако не ми кажеш… Айииии!…
— Добре де! Добре! Отвличаме те. За откуп. Не се притеснявай, косъм няма да падне от главата ти, честна генералска.
Капитаните Гри и Бльо притичаха до тях и дадоха знак на Макензи:
— Районът е чист, генерале — изрева Гри.
— Всички са упоени — добави Бльо. — Готови сме да тръгваме.
— Браво! Тогава какво чакаме? Хайде, бойци! Измитаме се от района! Готови за изтегляне! Под строй! Напред!
Като по сигнал на около петдесетина метра от тях забръмча хеликоптерът, скрит в една горичка.
Но в същия момент дочуха и друг звук. Идваше от пътя горе по хълма. Изскърцаха спирачки на автомобил.
— Спрете! — викаше някой с пресипнал с глас. — За бога, спрете!
— Какво?
— Mon Dieu!
— Che cosa?!
— А стига бе!
— Tokig!
— Bakasi!
— Мамка му!
По черния път надолу по склона тичаше Сам. Носеше се с такава скорост, че не можа да вземе последния завой и падна на едно коляно.
Джовани Бомбалини гледаше учудено; по навик реши да благослови коленичилия мъж:
— Deus et figlio…
— Млъкни, бе! — изръмжа му Макензи. — Мама му стара, Сам! Какво правиш тук? Нали беше болен бе…
— Слушайте, всички! — прекъсна го Сам. — Всички се съберете тук! — той се изправи, но капитаните не помръднаха от местата си и гледаха някак безучастно. — Бягайте! Спасявайте си живота! Оставете го тоя сам! Това е капан! Махенфелд падна! Снощи! Пълно е с ченгета от Интерпол… — долната му челюст увисна за миг, като видя изражението на Ястреба. — К’во рече?
— Що не се гръмнеш, бе, бастун такъв! Уважавам напъните ти, ама хабер си нямаш от бойни действия — Макензи разкопча якето си и измъкна отвътре кожен калъф. — Хич може ли да тръгнеш в нападение, без да имаш постоянна връзка с командния пункт, абдал с абдал? Ти знаеш ли, че съм предавал по релейка от Ли Сол в Камбоджа чак в долината на Меконг?
— Какво?
— Такова, магаре недно! Високочестотна радиовръзка. Осъществява се във фиксиран час, едновременно приемаш и предаваш. Насра се, Сам! Само преди час в Махенфелд всичко беше спокойно. Не зная как си успял, но добре, че си дошъл до тук сам… Иначе щеше да направиш голяма глупост… Както и да е… Хайде, момчета! Продължаваме с Осма фаза!… Ти също, Сам. Идваш с нас, ще те повозим малко. И този път внимавай! А си решил пак да се правиш на много хитър, отварям вратичката на хеликоптера и те пускам от седемстотин метра да си летиш на воля!
— Мак, недей! Помисли за Третата световна война!
— А ти си помисли за свободното падане, без парашут, право в чиния със спагети!
В този момент до тях достигна друг звук. Този път тревожен. От билото на хълма. От Виа Апиа Антика.
Капитаните и турците замръзнаха на местата си. Ястреба въртеше глава ту надолу към тях, ту нагоре към пътя.
Светият отец рече само:
— Carabinieri.54
Виеха полицейски сирени. Приближаваха към тях.
— Мама му стара! Не може да бъде! Какво е станало, Сам? Мамичката ти ще…
— Господи, не съм аз, Мак! Как бих могъл…
— Мисля, че малко сте се объркал, синьор — рече спокойно папа Франческо.
— Какво? Какво съм объркал?
— Кортежът трябваше да спре в едно селце — то дори и селце не е — казва се Тускабондо, на около миля след инсценираната ви отбивка.
— Исусе!
— Той е милостив, синьор генерале.
— Тия копелета сега ще плъзнат по хълмовете, по полето. Ама че се насадихме!
— И във въздуха, генерале — обади се Оранж, изпод маската му се стичаха струйки пот. — Карабинерите имат хеликоптери да те заринат. Те са pazzi55 във въздуха!