— Исусе Христе!
— Figlio di Santa Maria, figlio di Dio — Той е спасението, генерале.
— Абе нали ти казах да не се обаждаш?! Я, внимавай! Проверете си картите! Бързо! Гри и Бльо, преценете пътища за изтегляне Е-осем и Е-дванайсет! Предишните бяха по-бързи, но не осигуряват прикритие. Давам ви една минута! Оранж и Вер! Дайте ми Фрескобалди! Заминавайте с другите! Сам, ти оставаш тук!
Воят на сирените приближаваше. Гънейки се като сварен макарон в ръцете на Хоукинс, Фрескобалди запя още по-високо.
— Синьор — Джовани Бомбалини направи крачка към Макензи — Казахте, че държите на генералската си дума, нали така?
— Какво? А, да, разбира се. Мисля, че и с вас е така. Да си командир е голяма отговорност.
— Точно така. А истината е дясната ръка на отговорността — папата огледа още веднъж безжизнените тела на хората от кортежа му, изпънали се на тревата в удобни пози, без дори драскотина по тях. — И, естествено, съчувствие.
Ястреба не го слушаше. Крепеше Фрескобалди, трябваше да държи под око Девъро и изчакваше решението на Гри и Бльо.
— За какво ми говорите?
— Твърдите, че не желаете да ме нараните лично.
— Разбира се. Кой ще ни даде откуп за труп?
— А Фрескобалди е здрав като бик — продължи тихо да говори той, но повече на себе си, отколкото на Макензи, разглеждайки полузаспалия Гуидо. — Такъв си е той, синьор генерале. Ако се съглася да дойда с вас, без да ви създавам пречки или усложнения, така да се каже, в духа на сътрудничеството, ще ми направите ли една малка услуга? Като командир на командир.
Ястреба запремига насреща му.
— И каква е тя?
— Да драсна една бележчица, само няколко думи, естествено, на английски. И да я оставя на помощника си. Разбира се, ще можете да я прочетете преди това.
Макензи извади от вътрешния джоб на якето си боен полеви тефтер, скъса един лист, отвори херметичната химикалка и ги подаде на Франческо:
— Имате петнайсет секунди.
Папата сложи листа върху багажника на лимузината и бързо написа нещо на него. Върна го на Ястреба.
„Жив съм, нищо ми няма. С Божията благословия ще се свържа с теб така, както О’Гилигън се свързва с мен да играем шах.“
— Ако това е някакъв код, нещо много мижав ми изглежда. Няма значение, пъхни му го в джоба на черния. Хареса ми, дето си писал, че си о’кей.
Джовани изтича до помощника си, пъхна бележката под расото му и се върна при Ястреба.
— Не губете време, генерале!
— Какво?
— Пъхайте Фрескобалди в колата! Бързо! Вътре има едно куфарче. В него са ми лекарствата. Дайте ми го, ако обичате.
— Какво?
— Ако винаги така се туткате, няма да ви вземат и в курията. Къде е elicottero?
— Хеликоптерът ли?
— Да.
— Ей там. На една поляна.
Капитаните Гри и Бльо приключиха съвещанието си. Гри му извика:
— Инструктирахме хората, генерале. Тръгваме! Среща — на Зараголо!
— Зараголо ли? — възкликна светият отец. — Летището на Монти Пренестини, нали?
— Да — отговори Ястреба и някак втренчено го загледа. — Защо? Какво има?
— Кажете им да заобиколят от север Роко Приора. Там е пълно с полиция.
— Това май се пада на изток от Фраскати…
— Да!
— Чухте го, нали, капитани! Заобикаляте Роко Приора! Хайде, чупката!
— Не! — изкрещя Сам, който хвърляше погледи към билото на хълма. — Всички сте полудели! Откачили сте! Ще ви спра! Всичките!
— Млади човече! — Джовани зае най-авторитетната си папска поза. — Няма ли да млъкнете най-накрая и да изпълнявате заповедите на генерала, а?!
От горичката се показа Ноар:
— Машината е готова за излитане, генерале! Небето е чисто.
— Ще имаме още един пътник. Трябва да приберем юридическия съветник. Няма да е лошо да му боцнеш една игличка, ако можеш.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Ноар.
— Една доза, капитане!
— Що толкова малко, бе, неговата мамка!?
Така Джовани Бомбалини, главата на римокатолическата църква, и Макензи Хоукинс, двукратно награден от Конгреса с почетен орден, натикаха Гуидо Фрескобалди в папската лимузина и хукнаха като бесни към хеликоптера в гората.
За Франческо беше по-трудно. Светият отец попържаше нежно Свети Себастиан, покровителят на атлетите. Накрая съвсем се отчая, запретна полите на расото, заголвайки дебели селски прасци и за малко да стигне до хеликоптера преди Макензи.
Малкият самолет се издигна над облаците, скупчили се върху Зараголо. На кормилото бе капитан Ноар. На мястото на помощник-пилота седеше капитан Руж. Ястреба и папата седяха в първото отделение един срещу друг, до прозорците.