Саки
Пътят към кошарата
Баронесата и Кловис седяха в един многолюден кът на парка и си разменяха поверителни биографични данни за дългата върволица от минувачи.
— Кои са тези унили млади жени, които току-що минаха край нас? — попита баронесата. — Изглеждат, сякаш са направили реверанс пред съдбата, а не са напълно сигурни дали тя ще отвърне на поздрава им.
— Това са сестрите Бримли Бомфийлд — отвърна Кловис. — Несъмнено всеки ще изглежда унил, ако го сполетят техните преживелици.
— Аз постоянно имам преживелици, които биха хвърлили човек в униние — заяви баронесата, — но никога не допускам да ми проличи. Това е също тъй лошо, както да изглеждаш на възрастта, на която си. Хайде, разкажи ми за госпожиците Бримли Бомфийлд.
— Виждаш ли — поде Кловис, — трагедията им започнала, когато отведнъж се сдобили с леля. Всъщност лелята била налице през цялото време, но те почти били забравили за съществуването й, додето един далечен родственик не опреснил паметта им, като й завещал солидно състояние. Просто не е за вярване какви чудеса върши силата на примера. Лелята, която дотогава живеела в дискретна бедност, станала порядъчно богата, а сестрите Бримли Бомфийлд внезапно се загрижили за самотните й дни и колективно я взели под крилото си. По това време тя се оказала обградена с толкова много криле, колкото са имали онези причудливи твари, описани в Откровението на свети Иоан.
— Дотук не виждам никаква трагедия от Бримли-Бомфийлдова гледна точка — отбеляза баронесата.
— Още не сме стигнали дотам — увери я Кловис. — Лелята била свикнала да живее съвсем скромно и почти не познавала развлеченията, които правят живота приятен, а племенничките й никак не я насърчавали да си пилее парите. След нейната смърт те щели да наследят солиден дял от въпросните пари, а тя била доста възрастна, но все пак едно нещо помрачавало задоволството, породено от намирането и придобиването на тази ценна леля: тя открито заявявала, че смята да остави значителна част от състоянийцето си на един свой племенник по друга родствена линия. Той бил окаян пройдоха с безнадеждно редки пръсти, но затова пък се бил държал що-годе прилично със старата дама още по времето, когато тънела в забвение, тъй че тя не искала да чуе и думичка против него. Или поне не обръщала внимание на чутото, макар че трите племеннички старателно й изнасяли колкото се може повече тиради в този дух. Твърде жалко би било, споделяли те помежду си, ако добри пари попаднат в такива недостойни ръце. Сестрите имали обичай да наричат богатството на своята леля „добри пари“, сякаш парите, с които разполагали чуждите лели, били в огромната си част недобри.
След дербито в Епсъм, Сейнт Леджър и други прочути конни надбягвания те редовно се впускали в гласни размишления за парите, прахосани от Роджър при неудачни залагания.
„Пътните му разноски навярно възлизат на солидна сума — отбелязала един ден най-голямата госпожица Бримли Бомфийлд. — Хората разправят, че не пропуска конно състезание в Англия, а и много други в чужбина. Няма да се учудя, ако се затътри чак до Индия заради онова надбягване с лотарийните залози в Калкута, за което напоследък се говори толкова.“
„Пътуванията разширяват кръгозора, скъпа ми Кристин“ — рекла лелята.
„Да, мила лельо, ако човек се стреми да се обогати духовно — съгласила се Кристин, — но ако пътуваш с едничката цел да залагаш и да живееш на широка нога, по-вероятно е да ти отеснее кесията, отколкото да ти се разшири кръгозорът. Роджър обаче се забавлява най-спокойно и май не го е грижа колко бързо и безполезно пропилява парите, нито пък се замисля откъде ще намери други. Не че искам да кажа нещо, но просто ми се струва жалко.“
На този етап от разговора лелята сменяла темата и било съмнително дали изобщо чувала нравоучителната тирада на Кристин. Затова пък нейната забележка — искам да кажа, забележката на лелята, че пътуванията разширяват кръгозора, подсказала на най-младата от госпожиците Бримли Бомфийлд великата идея за изобличаването на Роджър.
„Само ако можехме да заведем леля да го види как залага и хвърля пари на вятъра — казала тя, — това ще й отвори очите за истинския му облик много по-успешно, отколкото всичките ни приказки.“
„Но, скъпа Вероник — отвърнали сестрите й, — не можем да търчим подире му по конни състезания.“
„На конни състезания наистина е недопустимо — съгласила се Вероник, — но защо да не отидем на някое място, където човек може да наблюдава хазартни игри, без да взема участие.“
„Да не намекваш за Монте Карло?“ — попитали те и идеята отведнъж взела да им се вижда доста привлекателна.