„Монте Карло е много далече и има ужасна репутация — казала Вероник, — не, не ми се ще да обясняваме на близките си, че сме тръгнали за Монте Карло. Струва ми се, че по това време на годината Роджър обикновено посещава Диеп, където ходят и някои съвсем порядъчни англичани, пък и пътуването няма да излезе скъпо. Ако леля ни е в състояние да понесе прекосяването на Ламанша, смяната на обстановката може да направи с нея чудеса.“
Ето как фаталната идея осенила сестрите Бримли Бомфийлд.
От самото начало над експедицията тегнело някакво предчувствие за беда, както си припомняли впоследствие. Прекосяването на Ламанша се отразило извънредно зле на трите госпожици Бримли Бомфийлд, докато лелята се наслаждавала на морския въздух и успяла да се сприятели с какви ли не чешити сред пасажерите. Освен това преди много години тя била пътувала до континента в качеството на платена придружителка — полезно чиракуване, както се оказало, защото разговорният й френски накарал племенничките й да занемеят. Ставало все по-трудно да държат под колективното си крило личност, която знае какво иска, знае как да си го поиска, и може да се увери, че наистина ще го получи. На всичкото отгоре в Диеп ударили на камък по отношение на Роджър; оказало се, че по това време се намирал в Пурвил, малък морски курорт на една-две мили на запад. Сестрите Бримли Бомфийлд решили, че Диеп е твърде многолюден и фриволен град, и убедили старата дама да мигрират към относително усамотения Пурвил.
„Изобщо няма да скучаеш — уверявали я те, — към хотела има малко казино, където спокойно можеш да гледаш как хората танцуват и си прахосват парите на petits chevau (Малки кончета (фр.)).“
Тези събития станали тъкмо преди играта petits chevaux да бъде изместена от boules (Игра на открито с метални топки, разпространена във Франция и Средиземноморието).
Роджър бил отседнал в друг хотел, но сестрите знаели, че казиното може да разчита на присъствието му през повечето следобеди и вечери.
Още на първия ден от престоя си се появили нехайно в казиното след доста ранна вечеря и закръжили край масите. По това време там бил и Бърти ван Тан и всъщност той ме осведоми за развоя на цялото произшествие. Сестрите Бримли Бомфийлд поглеждали крадешком към входа, сякаш очаквали някой да се появи, а лелята с растящо удоволствие и интерес наблюдавала как малките кончета се въртят по масата.
„Знаете ли, оня нещастник номер осем непрекъснато губеше през последните трийсет и две обиколки — казала тя на Кристин. — Броих ги съвсем внимателно. Наистина ще трябва да заложа пет франка на този клетник просто за да го насърча мъничко.“
„По-добре се полюбувай на танците, скъпа“ — разтревожено отвърнала Кристин.
Стратегическият план на сестрите изобщо не предвиждал Роджър да завари старата дама, докато хвърля залози на масата на petits chevaux.
„Почакай малко само да заложа пет франка на осмицата“ — казала лелята и парите й тутакси се озовали на масата.
Кончетата се впуснали в нова обиколка. Този път се въртели бавно и номер осем изпълзял до самия финал, като лукаво дяволче си въврял носа току пред номер три, който на пръв поглед щял да спечели с лекота. Наложило се да се направи специално измерване, но в крайна сметка за победител обявили номер осем. Лелята спечелила трийсет и пет франка. От този миг насетне сестрите Бримли Бомфийлд били безсилни да я откъснат от масата. Когато Роджър излязъл на сцената, тя вече имала печалба от петдесет и два франка, а племенничките є безутешно се свивали зад нея подобно на пилета, измътени от патица, които с отчаяние наблюдават как родителката им весело се гмурка в опасна и несвойствена за тях стихия. Богатата вечеря, която Роджър настоял да поръча в чест на леля си и на трите госпожици Бримли Бомфийлд, се отличавала с буйното веселие на двама от участниците и погребалното униние на останалата част от компанията.
„Струва ми се — споделила впоследствие Кристин с една приятелка, която пък на свой ред споделила с Бърти ван Тан, — че никога вече не ще мога да сложа в устата си pâté de foie gras (Пастет от гъши черен дроб (фр.).). Това веднага ще ми припомни онази ужасна вечер.“
Следващите няколко дни племенничките кроели планове, как да се върнат в Англия или да отидат в някой друг курорт без казино. Лелята пък усилено се опитвала да състави система за печелене на petits chevaux. Първата й любов, осмицата, започнала да й изневерява, а поредица дръзки залагания на номер пет се оказали още по-неудачни.
„Знаете ли, този следобед загубих над седемстотин франка“ — бодро заявила тя на сътрапезничките си четвъртата вечер от престоя им.