„Но, лельо! Та това са двайсет и осем лири! А и снощи също не ти вървеше.“
„О, ще си върна изгубеното — казала тя с оптимизъм, — само че не тук. Тия глупави малки кончета са съвсем безполезни. Смятам да отида някъде, където човек може спокойно да поиграе на рулетка. Не, не ме гледайте така стреснато. Винаги съм имала усещането, че при случай от мен би излязла отявлена комарджийка, а ето че тъкмо вие, мили мои, ми предоставихте тази прекрасна възможност. Наистина трябва от сърце да вдигна наздравица за вас. Келнер, бутилка Pontet Canet. А, в менюто това вино е отбелязано под номер седем, довечера ще заложа на седмицата. Днес следобед тя спечели четири пъти, а пък аз непрекъснато залагах на глупавата петица.“
Вечерта обаче седмицата нещо не била в настроение да печели. Сестрите Бримли Бомфийлд, уморени да наблюдават бедствието от разстояние, се приближили до масата, където леля им вече била редовна посетителка, и с покруса съзерцавали последователните победи на номерата едно, пет, осем и четири, които измъкнали сума ти „добри пари“ от кесията на упоритата поддръжничка на седмицата. През този ден загубите възлизали на почти две хиляди франка.
„Ах, вие, непоправими комарджийки“ — закачливо възкликнал Роджър, когато ги заварил край масите.
„Ние не участваме — отвърнала Кристин с леден тон, — само наблюдаваме играта.“
„Не ми се вярва да е тъй — подхвърлил Роджър многозначително, — разбира се, вие сте цял синдикат и вашата леля залага от името на всички ви. Когато спечели друго конче, не избраното от вас, по лицата ви личи, че и вие залагате.“
Тази нощ лелята и племенникът вечеряли сами или поне щели да бъдат сами, ако Бърти не се бил присъединил към тях; трите госпожици Бримли Бомфийлд се оттеглили поради главоболие.
На следващия ден лелята повела всички към Диеп и бодро се запретнала да си възвърне част от загубите. Късметът й бил променлив. Всъщност на моменти доста й вървяло, точно колкото е необходимо, за да се забавлява от сърце с новото си развлечение, като цяло обаче била на загуба. Сестрите Бримли Бомфийлд колективно получили нервна криза в деня, когато продала голям брой акции от аржентинските железници.
„Тези пари отлетяха безвъзвратно“ — скръбно споделяли те помежду си.
Накрая Вероник вече не издържала и се прибрала у дома — та нали нейна била идеята да поведат лелята на гибелната експедиция и въпреки че сестрите й не й натяквали този факт изрично, в погледите им се четял укор, по-непоносим от същинско мърморене. Другите две племеннички останали да бдят унило над леля си, надявайки се, че краят на сезона в Диеп ще я принуди да поеме към безопасната обстановка у дома. Те тревожно пресмятали, че при наличието на разумен късмет междувременно биха се прахосали съвсем малко „добри пари“. Тук обаче сметките им излезли криви. Краят на сезона в Диеп просто насочил мислите на лелята към друг приятен курорт с хазартни игри. „Покажи на вълка пътя за кошарата…“ — забравил съм края на тази поговорка, но тя съвсем точно обобщава положението, в което се оказала Бримли-Бомфийлдовата леля. Тя влязла в досег с неизвестно дотогава развлечение, което й допаднало неимоверно, и никак не бързала да се откаже от новодобитото знание. Виждаш ли, за пръв път в живота си клетата старица се забавлявала от сърце. Вярно, че губела пари, но в процеса на губене се развличала чудесно, пък и имала достатъчно средства, за да продължи да живее твърде комфортно. Всъщност тя тъкмо започвала да усвоява изкуството да си угажда. Превърнала се в популярна домакиня, а в замяна нейните събратя комарджии винаги били готови да я поканят на обеди и вечери, когато им се усмихнел късметът. Племенничките й все още се държали за нея с покъртителната самоотверженост, каквато проявява екипажът на някой потъващ кораб, за да спаси ценния товар, не губейки надежда, че все още има някакъв шанс за успешно акостиране. Не откривали обаче никаква наслада в тези бохемски празненства — да гледат как „добри пари“ се пръскат за добро забавление на мъчно определим кръг от познати, напълно безполезни за тях от социална гледна точка, това изобщо не можело да пробуди у сестрите гуляйджийски дух. При всяка удобна възможност те си намирали извинение, за да не се включат във възмутителните веселби и пирове на лелята. Главоболието на госпожиците Бримли Бомфийлд станало прословуто.
Един ден племенничките стигнали до извода, че, както те самите се изразили, „никакъв полезен резултат“ не би произтекъл от по-нататъшното им бдене над тази сродница, постигнала тъй цялостна независимост от уютния подслон на техните криле. Лелята посрещнала вестта за отпътуването им с почти обезсърчителна бодрост. „Време ви е вече да се прибирате у дома и да отидете да ви види някой специалист за тези ваши главоболия“ — бил коментарът й.