Мариана Тинчева-Еклесия
Пътят към небесното царство
И рече ми: тия думи са верни и истински; Господ, Бог на светите пророци, изпрати Ангела Си, за да покаже на Своите раби какво трябва да стане наскоро… Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.
Когато Св. Йоан Богослов преживява в образи и видения Откровението на остров Патмос, за да го запише, едва ли съзнава, че неговата ръка затваря Книгата на книгите, в която Сам Вечносъществуващият говори за кръговрата на необозримия духовен живот във Вселената. Посланието има и нравствен характер за хората — въздаяние за човешките ни дела в деня на страшния съд, щом душата се раздели от тялото.
Откровението за страшния съд е вълнувало повярвалите в Иисус Христос още докато е бил сред хората на земята. На Своите апостоли и ученици Той обещава: „истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола.“ (Матей 19:28)… Как изглеждат небесните селения, невидими за очите, човешкият разум и въображение не са в състояние да прозрат или нарисуват. Това не е отнемало правото на изкусни художници през вековете да представят в картини отвореното небе, където „виждат“ душите на праведниците да блаженстват, а тези на грешниците — да се изтезават в огнената геена.
Днес, както и винаги, за много хора съществуването на жива душа след смъртта на тялото винаги е било поставяно под въпрос, тъй като не може да бъде доказано. Ала учени в областта на теоретичната физика в средата на XX век стигнаха до прозрения за вселенските величини на макро- и микрокосмоса: светлината, мракът, времето са винаги неразделно единни. Те са всеприсъстващи, изпълващи пространствовремето, подчинени на всеобщ неизменяем закон, присъщ на вселената.
„Дори да съществува една-единствена обща теория за произхода, тя пак ще е сбор от правила и уравнения. Но кое е онова, което вдъхва живот на уравненията и създава Вселената, която те описват?“ — пита в колосалния си труд „Кратка история на времето“ ученикът на Айнщайн, английският физик Стивън Хокинг. Той се предпазва да отрече съществуването на Създателя, но тъй като не може с една теория и закон да се обяснят всеобщите Негови проявления както на земята, така и в безпределния космос, Хокинг, подобно на колегите си от научните лаборатории по теоретична астрофизика винаги отговаря двусмислено на въпроса за Бога: Той е невидимата сила, която носи Сама в себе си живота, като го направлява винаги и навсякъде по Своя закон. За целта вниманието на учените се насочва към анализ на светлината и мрака.
В библейското Откровение светлината е изворна, свойство на Божието битие и вечно присъствие на творческата Му любов, а мракът е бездната, обиталище на лукавия. Двете величини са от Първите дни на сътворението: „Рече Бог да бъде светлина. И стана светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Стана вечер, стана утро — ден един.“ (Битие 1:3–5)
В потвърждение на началното битие за земната пустош и мрака над нейната бездна (Битие 1:2) Хокинг пише: „Уилър направи майсторско попадение, като нарече всички неща черни дупки, защото те психологически будят неприятна асоциация.“ Или сходното описание с огненото димящо езеро, в което попадат и грешните души: „Наричат ги черни дупки, защото ги свързват със страха на човека от унищожение или поглъщане. След като веднъж се е образувала черна дупка, около нея възниква повърхност, която дефинира границата между Вселената като цяло и областта на силно изкривеното пространство-време, от която нищо не може да излезе навън.“
(„Живот в науката“, стр. 78, изд. СУ „Св. Климент Охридски“, 1995).
Представителите на материализма винаги са считали, че адът и раят са на земята в реалния свят, докато сме живи. В тази идея има доза истина, тъй като Бог е всеприсъстващ, Той е Алфа и Омега. Злите демони от мрака на бездната често виждаме отразени в живота на земята — конфликти, убийства, войни. Благородните постъпки в човешките взаимоотношения, духовната радост, мирът, красотата, величието на природата, сътворена от Бога, се свързват с представата за земния рай. Любопитно е, че за вярващите в Бога нравствената истина за постигането на небесния рай е следната: в него ще блаженстват душите на страдащите, милосърдните, онеправданите, жертвоготовните и самоотреклите се в името Христово.
Описанието на вечния Йерусалим в 21 и 22 глава на Откровението като незалязваща светлина се допълва в последните десетилетия научно. Само галактиката на Млечния път се състои от сто милиарда слънца, сред които е и Слънчевата система с девет планети, една от тях наречена земя. Освен това невидимата творческа сила Бог продължава да твори милиони нови галактики, отстоящи на хиляди светлинни години от нас. (Една светлинна година е на около 10 милиарда километра.) Чрез проникване в сложния свят на светлината и мрака като закономерни явления в пределите на Слънчевата система и извън нея (движение, плътност, гравитация, зараждане и разпадане); чрез видимите изяви на материалния свят край нас учените не само се докосват до идеята за абсолютното Божие битие, но доказват Неговото влияние върху мисленето и психиката на човека в цялостния му живот на земята и по-натам — в жилищата на вечността.