„По дяволите, не! Омаха и уопотамите ще погълнат цялото ми време. Първо по-съществените неща, войнико!“
Изведнъж стържещо звънене отекна между стените на стаята.
— Да? — каза Мак с телефонната слушалка до лявото ухо на пода.
— Ендрю Огилви е на телефона, генерале.
— Какво?
— Да, казах „генерале“, приятелю. Боя се, че старият ми другар от гренадирските времена наруши правилата и ми каза кой сте. Вие бяхте страхотен през войната, старче. Много впечатляващо, много.
— Много рано се обаждате, господине — каза Хоукинс. — Вие наистина ли сте бил гренадир?
— Бях буен младеж, ако трябва да сме точни.
— Да, това е прекрасно, наистина е хубаво. Също така е доста раничко и войниците ми още не са готови за сутрешна проверка. Пийнете си сутрешния чай и елате след един час. Вие сте първият обещавам ви.
В момента, в който отместваше телефона, на вратата се почука. Мак се изправи и отиде до нея по камуфлажните си наполеонки. — Кой е?
— Кой друг би могъл да бъде? — извика натрапникът в коридора. — Знаех си, че си ти, бих разпознал това ръмжене и на сън.
— Грийнбърг, ти ли си?
— Хей, бейби, кой друг да е? Моята прекрасна съпруга, която безпричинно ме изхвърли от къщата и ми обра паричките, но това няма значение, тя е кукличка — тя ми разказа накратко случката и на мен ми стана ясно, че си ти! Пусни ме да вляза, приятел, о’кей, о’кей? Можем да се споразумеем!
— Ти си втори в списъка, Мани.
— Успя ли вече да ти се обади някой? Ей, чуй, сладурче, аз имам зад гърба си цяло студио, голямо студио! Какво въртиш сделки с второразредници, а?
— Защото те владеят Англия, затова.
— Това са пълни глупости! Те правят тъпи филми, в които всички само говорят и никой не разбира какво казват, защото устите им са пълни с горещи картофи!
— Не всички мислят така.
— Кои са тия всички? На всеки „Джеймс Бонд“ правят по петдесет „Ганди“ и никога не успяват да си покрият разходите. Само не ги оставяй да те убедят, че не е така!
— Не всички казват така.
— Ти на кого вярваш? На вмирисаните английски войници, които дрънкат само глупости или на един истински Пол Ривиър76?
— Ела пак след три часа, Мани и първо звънни от фоайето.
— Мак, отдели ми няколко минути! Цялото студио ме дебне какво ще свърша!
— Просто си иди, Мани, или изобщо не си давай труда да идваш повече.
— Добре де, добре. — Телефонът отново иззвъня и откъсна Хоукинс от вратата, въпреки, че той предпочиташе да стои там, докато се увери, че Грийнбърг наистина си е отишъл.
— Да? — каза Ястреба, вдигайки телефона от пода.
— Апартамент Дванадесет А?
— Е?
— Аз съм Артър Скримшоу, авангарден мениджър на „Холи рок продъкшън“, скалата на Холивуд, със световни печалби, които биха поразили всяко въображение, ако имах свободата да ги разкрия и, не на последно място, носител на шестнадесетте номинации за Оскар през последните… ххррррумфф… години.
— Колко Оскара сте спечелили, господин Скримшоу?
— Много сме близо, много сме близо. Всеки път щастието за малко да застане на наша страна. Но има време. И като стана въпрос за време, аз положих огромни усилия да сместя една закуска заедно с вас в свръхнапрегнатата си програма. Ще приемете, нали?
— Елате след четири часа…
— Моля? Може би не съм обяснил достатъчно ясно позицията си…
— От твоя страна всичко ми е съвсем ясно, Скрими. Ти си трети в списъка и това означава четири часа, като съм оставил един час на моите хора за сутрешна проверка.
— Убеден ли сте, че това е правилното отношение към шефа на „Холи рок“?
— Нямаш избор, момче. Разписанието вече е готово. Ястреба затръшна телефона, остави го на бюрото и преди да беше направил крачка, той отново иззвъня. — По дяволите, какво има? — изрева той.
— „Емералд катедрал студия“, здрасти — започна сладникав глас с твърд южняшки акцент. — Едно патриотично Божие птиче ми подшушна малко информация за един велик патриотичен филм, който искате да направите — филм, базиращ се на истински факти! И искам да ти кажа, приятелче, че ние нямаме нищо общо с ония Чифути и Чернилки, които управляват филмовата индустрия. Ние сме най-истински християни, ние сме истински американци, които развяват високо знамената и вярваме, че само така трябва и искаме да разкажем историята на едни истински американци, които са извършили богоугодни дела. Имаме също и много доларчета — фактически, няколко милиончета. Нашите неделни програми по телевизията и магазините ни за употребявани коли, в които всеки продавач е божи служител, са ежеседмични златни мини.