— Бъдете при Мемориала на Линкълн във Вашингтон довечера в полунощ — нареди тихо Ястреба. — И носете бели качулки на главите, за да ви позная!
— Това няма ли да е малко очебийно?
— Вие да не би да сте някакви пъзливи, антивоенни, антиа-мерикански либерални типове?
— Не, по дяволите! Ние си слагаме парите там, където са ни устите и имаме много и от двете.
— Тогава хванете самолет и бъдете довечера във Вашингтон. Четиристотин крачки направо от статуята и после шестстотин надясно. Ще стигнете до къщата на почетната стража и хората вътре ще ви кажат къде сме ние.
— Значи се разбрахме?
— Такава сделка ще сключим, каквато не сте и сънували. Не забравяйте качулките. Те са жизненоважни!
— Разбрано, приятел!
Макензи остави телефона, отиде до по-близката спалня и почука. — Утринна тръба, войници! Имате на разположение един час, за да наплюнчите перчемите, да ги залижете и да се оправите преди задачата. Не забравяйте, че се намирате в бойни условия и под обстрел. Дайте заповедите си на рум-сървиса.
— Направихме го още миналата вечер, генерале — обади се отвътре гласът на Слай. — Ще бъдат тук след двадесет минути.
— Искате да кажете, че вече сте станали?
— Разбира се, сър — отвърна Марлон — Ние вече излизахме и обиколихме четиридесет или петдесет улички.
— Стаите ви нямат изход към коридора.
— Точно така, сър — съгласи се Силвестър.
— Аз не съм ви чул да излизате, а аз чувам всичко!
— Ние можем да бъдем много безшумни, генерале — добави Марлон. — А вие трябва да сте бил много уморен. Дори и не помръднахте… Сега всички се събираме тук за ранна закуска, сър.
— По дяволите!
В това време телефонът отново иззвъня. Ядосан, но примирен, той се върна при бюрото и вдигна досадния инструмент. — Ало.
— А-a, какво огромно удоволствие е за мен да чуя приятния ви глас — каза мъжки глас с източен акцент от другата страна на линията. — Една недостойна душа ще бъде много щастлива да се запознае с вас.
— И аз се радвам да се запозная, но кой си ти, по дяволите?
— Якатаки Мотобото, но моите прекрасни приятели от Хоривуд ме наричат „Крайцера“.
— Ясно. Обади се пак след пет часа от фоайето.
— А-a, да, вие си позволявате известна фриворност, несъмнено, но може би аз мога да променя местопребиваването ви, защото в момента церият този прекрасен хотел и неговото фоайе са наша собственост.
— Какви ми ги дрънкаш, Катер?
— Ние също така притежаваме и три от най-горемите студия в Хоривуд, безценни. Предрагам да се видим най-напред или може би за най-горямо нещастие ще трябва да ви изгоним моментарно.
— Няма да я бъде, Тойо. На рецепцията ти има отворен кредит на наше име, възлизащ на сто хиляди долара. Не можеш ни помръдна задниците оттук, докато не ги изхарчим. Такива са законите, Бонзай, нашите закони.
— Айии! Изпробвате търпението на тази недостойна душа. Аз представям „Тойхондахай ентърпрайсиз САЩ моушън пикчър опьрейшънз!“
— Радвам се за теб. Аз пък представлявам шестима бойци, пред които вашите самураи изглеждат като доставчици на птичи курешки… Пет часа, дръпнат, или ще се обадя на моите приятели в „Токио диет“ и те ще ви изземат разходните отчети поради обвинение в корупция!
— Айии!
— От друга страна, ела след пет часа и всичко ще ти бъде простено — Ястреба затвори телефона и извади от гардероба пътната си чанта. Беше време да се облече. Сивия костюм, не еленовите кожи.
Деветнадесет минути и тридесет и две секунди по-късно мъжете от „Самоубийствената шесторка“ се бяха строили в стегната редица. Бяха облечени в бойно маскировъчни униформи и носеха пистолети. Нямаше и следа от театралниченето, присъщо на „имената“, които бяха възприели. Заекването, провлачването и имитациите сякаш се бяха изпарили. Лицата им бяха сериозни, дори строги, речникът — лаконичен, а изправената стойка говореше за богат опит, въпреки младостта им. В този момент те минаваха на преглед пред помощник-командира си.
— Точно това е, момчета, постигнахте го! — извика одобрително Ястреба. — Запомнете, това е образът, който трябва да се запечата в съзнанието им, щом ви видят. Стегнати, но хубави, обръгнали от битките, но с човешки лица, над тълпата, но не високомерни. Господи, харесва ми, когато мъжете изглеждат като вас! Гръм и мълнии, ние имаме нужда от герои! На нас са ни страхотно необходими смели души, които ще се втурнат в устата на смъртта, в челюстите на ада…