— Объркахте ги, генерале, в обратен ред са.
— Същото е.
— Не съвсем.
— Може ли да застанем свободно, сър?
— Слушайте внимателно сега. Кинаджиите от Холивуд и тези от Лондон, с които ще се срещнете, не знаят какво да очакват от вас, но когато видят шестима супермени във военни униформи — както се изрази една моя скъпа приятелка, която добре разбира от психология — ще им се замержелеят кошници с много пари. И то най-вече, защото вие сте истински и точно с това се различавате от останалите. Не вие трябва да продавате себе си — те ще трябва да продават тях. Вие ще избирате; няма вас да ви избират, на тях може да им се иска да купуват, но на вас може и да не ви се ще да продавате. Вие си имате определени изисквания.
— Това не е ли една опасна позиция? — попита Херцогът. — Продуцентите дърпат конците, а не актьорите, особено актьори като нас, за които съвсем не може да се каже, че са възпламенили Бродуей, а за Холивуд да не говорим.
— Джентълмени — каза Ястреба, — забравете предишния си живот. Защото в настоящия момент вие ще възпламените света! Вие не само сте професионални актьори, вие сте бойци, командоси с най-различни образи, чрез които сте постигнали успех във вашите мисии!
— О, по дяволите — повдигна рамене Дъстин, — всеки с малко по-усъвършенствана игрална техника би могъл да го направи…
— Това изобщо не си го и помисляй! — извика Макензи.
— Извинете, генерале, но смятам, че е истина.
— Запази я тогава в тайна, синко! — каза Ястреба. — Тук се занимаваме с „висши концепции“. Ще играем на едро, а не на дребно.
— Какво означава това? — попита Слай.
— Не се впускайте в подробности — Макензи отиде до бюрото и взе захванатите с кламер страници, продукт на литературния талант на третата му жена. После се обърна отново към групата. — На това нещо му викат „основна идея“ или „адаптация“, или нещо там с подобно име и съществува само в един екземпляр — с цел максимални предпазни мерки. Това е сбито и заредено с огромен заряд резюме на вашата активна дейност през последните няколко години и, нека ви кажа, то си е истинска ядрена ракета. Всеки един от тези лешояди ще има възможност да прочете този единствен екземпляр за петнадесет минути и след това ще може да задава каквито си иска въпроси, като отговорите ще обявим за предмет на националната сигурност. Искам от вас да седите на онези столове ей там, които съм подредил в полукръг, и да въплъщавате този колективен — как му викате там…
— Колективен образ на мълчаливата сила, подплатена с интелигентност и житейска мъдрост ли? — предположи Тели професора.
— Да, същото. Може би няма да ви навреди, ако един — двама от вас се потупват по кобурите всеки път, когато кажа „национална сигурност“.
— Ти, Слай и след това ти, Марлон — нареди Херцогът.
— Разбрано.
— А ето какъв ще бъде сега гвоздеят на програмата — продължи бързо Ястреба, — Отначало ще отговаряте на въпросите на палячовците с нормалните си гласове, а след това, когато посоча всеки от вас с кимване на глава, превключвате в образите на онези хора — на актьорите — които имитирахте пред мен и полковник Сайръс.
— Ние си имаме и много други — каза Дъстин.
— Тези са достатъчни — отвърна Хоукинс. — Дяволски убедителни са.
— Какъв е смисълът? — попита скептично Марлон.
— Мислех си, че веднага ще го схванете. Така доказвате, че наистина сте талантливи професионалисти и че успехът на вашите мисли се дължи на това, че сте актьори.
— Нищо не губим, войници — каза Херцогът, възвръщайки се към своя сценичен персонаж — Какво, по дяволите, не са кой знае колко клечките в бизнеса, които са ни слушали някога.
— Убедителност, джентълмени. Вие я имате! — Телефонът отново иззвъня. — Може да закусите, джентълмени — добави Макензи, като посегна към телефона и шестимата се нахвърлиха върху таблите от рум-сървиса. — Ало, кой се обажда?
— Дванадесетият син на шейха на Тизи Узу от двадесет и втората му жена — отвърна от другата страна един мек глас. — Тридесет хиляди камили могат да бъдат ваши, ако разговорът ни бъде плодотворен, а от другата страна, ако не натвори никакви плодове, сто хиляди Западни кучета могат да умрат.
— Зарежи! Или ела след шест часа, или иди и си зарови, ако искаш, ташаците в пустинния пясък!