— Това звучи доста сериозно, старче! — извика Фрейзиър и гласът му проби грохота на вълните и вятъра, докато той вдигаше бутилката. — Но аз трябва да ти задам един въпрос! Ти не носиш нищо от рода на разни хапчета или пакетчета с прах, нали така, старче?
— Христе, не!
— Трябва да съм сигурен, все пак, Деви, разбери ме!
— Повярвай ми, Фрейзи — над вика Сам увеличаващия се грохот. — Става въпрос за човек, който формира държавната политика и който след Президента е считан за най-силната фигура в правителството ни! Той е лъжец и измамник и наема убийци! Всичкото това е в джоба ми!
— Нечия изповед ли?
— Не, касетка, която потвърждава целия заговор!
— Това наистина е сериозно, нали?
— Откарай ме на брега, Фрейзи!
— Предлагам ти тогава да се държиш здраво, старче! Следващите няколко минути приличаха на нещо като плонжиране, диво въртене, гмуркане и потапяне във всичките кръгове на Дантевия ад. Крейзи Фрейзи изведнъж се превърна във вманиачен Ахав, но вместо да се опита да убие огромния звяр, той, като осенен от Божия дух, правеше всичко възможно, за да се измъкне от масивните му челюсти.
По-малко маневрената моторница зад тях се командваше от някакъв бесен офицер от Крайбрежната охрана. Воят на оглушителната сирена бе прекъснат, за да чуят добре гневната команда по мегафона: — Изключете двигателите си и се насочете към маркер седем в посока северозапад! Повтарям, маниак такъв, маркер седем и престани да се ебаваш!
— И да се бяхме молили за нещо по-хубаво, пак нямаше да стане — извика капитан Крейзи Фрейзи на зашеметения си пътник. — Той е свястно момче!
— Какво говориш? — изкрещя Сам. — Те ще ни вземат на абордаж с ятагани, ножове и пушки и ще ни заловят!
— Ще заловят мен, без съмнение, стари приятелю, но не и теб, ако правиш каквото ти казвам — Фрейзиър не изгаси двата си мотора, но направи рязък завой върху вълните и се понесе на северозапад — Чуй ме сега, Деви! Не съм минавал скоро насам, но имам спомен за „маркер седем“. Той се намира на около сто и петдесет метра вляво от една доста голяма купчина скали, които стърчат над водата, нещо като малка суша, която служи като вълнолом — шкипериге често се оплакват, че на четиристотин фута около нея цари пълно безветрие.
— Скали? Безветрие?… За Бога, Фрейзи, аз се боря за здравия си разсъдък, за целостта на страната ми!
— Това е морето, старче! — извика шкинерът-спасител на Девъро и удари бутилката шампанско в носа на лодката. — Счупил си тапата, приятел, и запушва гърлото! — Отново с „Дом Периньон“ до устните той добави — Ето, така е по-добре! Та за какво говорех, старче?
— О, Господи, ти си невъзможен!
— А, да, слушай сега, Деви!… Ще стигнем до маркер седем, където аз ще направя обратен завой, защото там водите са спокойни — това nie бъде сигнал за теб да се подготвиш да напуснеш кораба, както се казва.
— Имаш предвид нещо като „човек зад борда“ и тия морски фашисти зад нас да ме заловят?
— Казах да се „подготвиш“, а не да изпълниш… Когато намаля, застани до борда, но без да се подаваш отгоре, след това аз изведнъж ще дам пълна газ и ще направя широка дъга към брега, като по този начин ще те докарам на четиридесет — петдесет ярда от плажа. Ето тогава ще се преметнеш отстрани — пяната от завоя ще те прикрие — а аз ще продължа да се забавлявам с нашите морски командоси!
— Мили Боже, Фрейзи! Ти ще направиш това за мен?
— Ти ме помоли за помощ, Деви…
— Така е, но зашото знаех, че имаш бърза лодка и… и… ами, помислих си, че…
— Че може „Крейзи Фрейзи“ да се окаже гноят човек, ако е същият, какъвто беше преди ли?
— Извинявай, Джеф, наистина не знам какво да кажа.
— Не се безпокой, стари приятелю, всичко е един голям купон!
— Може да имаш големи неприятности, Джеф, а аз изобщо не съобразих, честно, наистина не съобразих!
— Разбира се, че не си. Ти си най-честната личност, която познавам, толкова честна, та чак дразни! Дръж се сега, Деви, влизаме.
Навлязоха в тесния пролив, обозначен с чернения маркер седем и бързата лодка изведнъж намали скоростта си в по спокойните води. Крайбрежният патрул се приближи на тридесет ярда зад тях.