— Е-о-о-о!
— Добре дошъл — каза Тадеуш Микулски, специален агент на ФБР, чийто равен глас и свирепо изражение изразяваха всичко друго, но не и дружелюбност. В интерес на истината, докато разглеждаше странната фигура, седнала пред бюрото му — някакъв мъж с една обувка, който очевидно се намираше под голямо напрежение и чиито мокри дрехи оставяха локвички на пода му, агент Микулски си напомни, че до пенсионирането му остават още само осем месеца, четири дни и шест часа, не че непрекъснато само това броеше. — О’кей, господин Девъро — продължи той, свеждайки поглед към разнообразните документи за самоличност, които лежаха подгизнали на бюрото му и които субектът беше измъкнал един по един от портфейла си. — Нека да започнем пак отначало.
— Името ми е Девъро.
— Вижте, господин Девъро, аз говоря английски, полски, руски, литовски и чешки и няма да повярвате — фински, поради естонското влияние върху този език, но френският никога не ми се е отдавал. Може би се дължи на органична непоносимост; жена ми и аз прекарахме една седмица в Париж и тя похарчи там по-голямата част от годишната ми заплата… Сега, след като обясних грешката си, можем ли да започнем отново и отначало?
— Да не би да искате да кажете, че името ми не ви е известно?
— Убеден съм, че загубата е за моя сметка, но и аз бих се усъмнил дали сте чувал за Казимир Трети, познат и под името Карл Велики, крал на Полша през четиринадесети век.
— Вие луд ли сте? — извика Сам. — Той е бил един от най-големите и дипломатични владетели за времето си! Неговата сестра е била кралица на Унгария и от нейния двор той е придобил опита, който му е бил необходим, за да обедини Полша. Споразуменията му със Силезия и Поморце са образец на правната сдържаност и умереност.
— Добре де, добре! Може тогава и аз да съм чувал името ви или да съм го видял в някой вестник, о’кей?
— Не ви питам за това, агент Микулски — Девъро се наведе напред от стола и за нещастие едно балонче от водата в ризата му точно в този момент се пукна през илиците на копчетата. — Говоря за хайката! — прошепна той.
— Онзи стария телевизионен филм ли?
— Не, за мен!… Трябва да заключа, че тя е сформирана от онези негодници във Вашингтон. Съдружниците ми очевидно са били заловени — и вероятно са ги изтезавали, за да разберат за лодката на Фрейзи. Но настъпват понякога времена, когато подчинените трябва да разберат, че не може винаги да се оправдават с това „Аз просто изпълнявах заповеди“!… Не можете да ме арестувате, Микулски, трябва да изслушате това, което имам да ви кажа и касетофонния запис, който потвърждава всичко.
— Досега само намокрихте пода ми и попитахте дали кабинетът ми не се подслушва.
— Защото в една част от правителството се е въплътил демонът на злото! Те — то — няма да се спрат пред нищо! Те откраднаха половин Небраска!
— Небраска?
— Преди повече от сто години!
— Сто… без майтап?
— При трагични и забулени обстоятелства, Микулски! Ние притежаваме доказателства и те ще направят всичко възможно, за да ни попречат да се явим пред Върховния съд утре!
— А, да, това ли било — каза агентът на фБР и натисна един бутон на телефонната централа — Подгответе психиатър — каза тихо той.
— Не! — изкрещя Сам, изваждайки трескаво запечатания плик от джоба си. — Чуйте това! — настоя той.
Агент Микулски пое пластмасовия плик, който капеше и обилно намокри чисто новата му попивателна, извади касетката и я пъхна и касетофона на бюрото си. Натисна бутона; чу се само пращене и тънка струя вода пръсна лицата и на двамата мъже, след което тънката черна лента изхвърча от машината и се разпиля из стаята, раздробена на малки парченца. Каквото и да беше имало на касетката, то беше потънало в небитието.
— Не мога да повярвам! — извика Девъро. — Запечатах този плик точно според упътването! Тези реклами са пълни фъшкии!
— Да не би да сте прочел неправилно — каза Микулски. — Въпреки че ще трябва да се съглася с вас, не мога да замразя нищо в тази вакуумирана глупост.
— Всичко беше вътре — всичко! Генералът, Държавният секретар, целият заговор!
— За открадването на Небраска ли?
— Не, това е станало преди сто и дванадесет години, федералните агенти подпалили банката, където се пазели споразуменията на уопотамите.
— Не съм бил аз, приятел. Тогава дядовците ми още са събирали кравешки лайна в Познан… Уопа-_кои_?
— Един друг генерал, моят генерал е открил и събрал всичко това от документите в архивите.