— Архиви ли?
— Бюрото по индианските въпроси, естествено.
— А, естествено.
— Вижте, възможно е племето уопотами фактически да притежава цялата територия в и около Омаха.
— Разбира се… Омаха.
— КСВВС, агент Микулски! Командването на стратегическите военновъздушни сили! Според закона криминално ощетен притежател на незаконно апроприирана собственост, която в последствие му е върната, придобива право върху всички подобрения, направени върху гореупоменатата апроприирана собственост. Това е закон.
— Истински закон, о, истински закон.
— И понеже определени корумпирани личности в правителството отказват да преговарят, те са решили да елиминират целия проблем, като елиминират ищците пред Върховния съд, който е поставил декларацията на уопотамите в дневния ред на разискванията си и може просто да отсъди в нейна полза.
— Може ли да го направи…?
— Напълно е възможно — отвлечено като възможност, но вероятно. Мръсните копелета във Вашингтон бяха наели отначало някакъв тип на име Голдфарб, а после включиха в битката и „Гнусната четворка“ и „Самоубийствената шесторка“, за да ни попречат!
— Някакъв тип на име Голдфарб ли…? — измърмори хипнотизираният Микулски и притвори за секунда широкоотворените си очи…
— Изпратихме „Гнусната четворка“ обратно в базата им в чували за трупове.
— Убили ли сте ги?
— Не, Деси Арнас-Две подправи храната им с някакви приспиващи съставки, а на чувалите имаше дупки за дишане.
— Деси Арнас…? — Специален Агент Микулски не успя да продължи, той беше зашеметен.
— Сега очевидно ви е ясно или поне би трябвало да ви е ясно, че трябва да действаме бързо и експедитивно, за да разобличим Държавния секретар и всички около него, които чрез насилие искат да отнемат законните права на племето уопотами!
Тишина. И след това.
— Нека ви кажа нещо, господин Девъро — каза тихо човекът от фБР, събирайки остатъците от търпението си. — За мен е очевидно, че вие сте един човек с проблеми, които са извън моята компетентност. А сега имаме три възможности. Първата е да се обадя в болницата в Глочестър и да ви препоръчам консултация с психиатър; втората — да телефонирам на приятелите ни в полицейското управление и да ги помоля да ви арестуват, докато ви премине; а трето — да забравя, че сте влизал в кабинета ми с дрехи, от които капе вода, и с една обувка и че сте ми наводнил пода и да ви оставя да си излезете, като вярвам, че с въображение като вашето ще си намерите приятели, които да ви подкрепят.
— Вие не ми вярвате. — извика Сам.
— Откъде искате да започнем? С Деси Арнас-Две и някой си на име Голдфарб ли? Или от чувалите за трупове с дупки за дишане?
— Всичко, което ви казах е истина!
— Сигурен съм, че за вас е така и ви желая всичко най-добро. Също така, ако желаете, мога да ви повикам такси. Имате достатъчно пари в портфейла си, за да стигнете до Роуд Айлънд и до някой друг пост на ФБР извън щата.
— Вие сте пълен неудачник в професията си, агент Микулски.
— Жена ми твърди същото, когато опре въпрос до плащането на сметките. Какво да кажа? Аз съм неудачник.
— Вие сте позор.
— Ще го преглътна… А сега, освен ако нямате намерение да ми избършете пода и да ми подсушите бюрото, измитайте се, ако обичате, оттук, а? Имам работа. Класът за начинаещи от курсовете по английски за чужденци в Кейп Ан е предприел поход към градската управа и иска равностойни избирателни права.
— Много смешно, много!
— Аз мисля, че доста се забавлявахме.
— Не ми е необходима помощта ви за транспортиране. Шофьорът ми по една случайност е шампион по борба в Ню Ингланд!
— Ако продавате билети, ще си купя един, само ако веднага напуснете — каза агентът на фБР, събра принадлежностите на Сам и му ги подаде.
— Няма да го забравя, Микулски — отвърна му в същия тон Сам и се надигна с цялото си капещо достойнство, което успя да събере върху единствената си обувка. — Като съдебен служител възнамерявам да напиша оплакване до Министерството на правосъдието. Вашата некомпетентност в професията не може да бъде толерирана.
— Както искаш, приятел.
— Ще видите! — каза Сам Отмъстителят, после стана и тръгна към вратата, като два пъти се подхлъзна по мокрия под. — Ще има да слушате още за мен! — добави той и затръшна вратата след себе си.
За нещастие, специален агент Микулски чу за Сам точно три минути и двадесет и една секунди след напускането му. Докато човекът от фБР поглъщаше жадно четвъртата си глътка маалокс79, иззвъня главната линия на интеркома му, той натисна бутона и вдигна слушалката. — Микулски, ФБР.